С най-много хоспитализации в ЕС България е шампион по смъртност

България има най-големия брой хоспитализации на 1000 души население в ЕС, най-голямо доплащане от страна на пациентите и въпреки това здравната ни система е абсолютно неефективна в намаляването на предотвратимата смъртност от мозъчно-съдови и онкологични заболявания. Това са заключенията в доклад на Европейската комисия за състоянието на здравните системи на страните, представен в четвъртък. Изводите от него до голяма степен повтарят констатациите и препоръките в доклад на Световната здравна организация (СЗО) , представен миналата седмица в здравното министерство. България има най-високата смъртност от мозъчно-съдови заболявания като инсулт в ЕС и много ниска честота на преживяемост при няколко онкологични заболявания. “Това говори за значителни възможности за подобряване на здравните услуги, например чрез подобряване на достъпа и качеството на грижите, както и по-добра профилактика и по-добра координация на грижите“, се казва в доклада. 19% от смъртнитe случаи е можело да бъдат избегнати Предотвратимата смъртност в България, както при мъжете, така и при жените, е около два пъти по-висока от средното за ЕС през 2014 г.. Според доклада около 20 000 смъртни случая (или 19 % от всички смъртни случаи) през 2014 г. е можело да бъдат избегнати, като този показател е много по-висок от средния за Европа от 11 %. Това се дължи основно на високата смъртност у нас от сърдечно-съдови заболявания.  Въпреки спада от 2000 г. насам, смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания остават водеща причина за смърт както за жените, така и за мъжете у нас и са далеч над средното за ЕС. Онкологичните заболявания са втората водеща причина за смърт, като представляват 19 % от всички смъртни случаи сред мъжете и 14 % от всички смъртни случаи сред жените, което е под средното за ЕС и леко се увеличава. Според данни от програмата CONCORD, петгодишните коефициенти на преживяемост от рак са се увеличили през периодите 2000—2004 г. и 2010—2014 г. за рак на маточната шийка (от 49.2 % на 54.8 %), рак на гърдата (от 70.9 % на 78.3 %) и рак на дебелото черво (от 43.9 % на 52.4 %), но остават по-ниски, отколкото в повечето други държави от ЕС. Допълнителен повод за безпокойство са ниските равнища на преживяемост при рак на белия дроб (6.3 % през периода 2005— 2009 г.) и рак на черния дроб (5 %). 20% от от болничните процедури могат да се провеждат извън болниците Броят на хоспитализациите, дължащи се на хронични болести като диабет, сърдечно-съдови болести и болести на дихателната система, е сред най-високите в ЕС. Като обобщени данни България има най-големия брой хоспитализации на 1000 души население в ЕС.  “Вместо да бъдат приемани в болница, пациенти с тези състояния може да се лекуват ефективно в амбулаторната помощ. Всъщност анализът на хоспитализациите през 2013 г. сочи, че най-малко 20 % от болничните процедури, провеждани в България, биха могли да се провеждат в извънболнични условия“, се казва в доклада. Съществуват различни обяснения за големия брой потенциално предотвратими хоспитализации, включително фактът, че достъпът до извънболнична помощ в някои региони е ограничен. Освен това има финансови стимули, които насърчават болниците да приемат повече пациенти. Фактор са също ограниченията за някои направления за диагностициране в извънболничната помощ, както и това, че пациентите предпочитат болничната помощ пред условията на извънболнична помощ. Стабилността на системата е в риск Докладът отбелязва и от години известния факт, че българите доплащат от джоба си най-много в ЕС. Преките плащания на потребителите представляват 48 % от разходите за здравеопазване, в сравнение със средно 15 % в ЕС. Неизбежно това има неблагоприятни последици за достъпа до здравни услуги. Най-голям дял от преките плащания на потребителите отива за лекарствените продукти, следвани от болничните услуги. Разходите на България за здравеопазване в размер на 1 117 EUR на глава от населението (коригирани с покупателната способност) са третите най-ниски в ЕС през 2015 г. Това съответства на 8.2 % от БВП, доста под средната стойност за ЕС от 9.9 %. Около половината (51 %) идват от публични източници, което е вторият най-нисък дял в ЕС след Кипър.  “Това, че се разчита в голяма степен на преките плащания като източник на приходи, носи значителни рискове за стабилността на системата на здравеопазването в средносрочен до дългосрочен план, особено във времена на икономически кризи. Съществена част от населението е бедна и не може да си позволи да плаща за медицински услуги директно. Ниските доходи, големият дял на сивата икономика, големия брой на неосигурените лица и продължаващата миграция на млади и добре образовани хора ограничават приходната база и биха могли да застрашат стабилността на финансирането на здравната система“, се казва в доклада. (Фиг. 5) Лош достъп до здравеопазване за част от населението Достъпът до здравни услуги продължава да бъде проблематичен. Около 12 % от гражданите са без осигуровка, а големите преки плащания на потребителите застрашават достъпа до здравни грижи за уязвимите групи, включително ромите, домакинствата с по-ниски доходи и възрастните хора. Въпреки че съществува освобождаване от някои потребителски такси, с това хората не са предпазени от неофициалните плащания, които все още съществуват в България. Изминаваното разстояние и наличието на лекари също създават важни бариери пред достъпа, особено за хората в групите с по-ниски доходи. Ниска продължителност на живота, висока смъртност С равнище от 74.7 години очакваната продължителност на живота в България е втората най-ниска в ЕС (след тази в Литва) и с почти 6 години по-ниска от средната за ЕС. Освен това подобренията от 2000 г. насам в продължителността на живота, която е нараснала с 3.1 години, не са толкова бързи, колкото в повечето други държави.  Очакваната продължителност на живота на жените остава най-ниска в ЕС, въпреки че жените отбелязват по-голямо увеличение от мъжете. Към 2015 г. разликата между половете е седем години. България има относително високо равнище на майчината смъртност (въпреки че 12-те смъртни случая на 100 000 раждания, регистрирани през 2013 г., изглежда са изключение в сравнение с други години). Детската смъртност също е доста над средната в ЕС. Бедност = лошо здраве Разликата в продължителността на живота по социо-икономически фактори, като например равнището на образование, е особено голяма в България. Очакваната продължителност на живота при българите с университетско образование е седем години по-висока от тази при завършилите средно образование. Като цяло делът на населението, което съобщава, че е в добро здравно състояние (65 %), е близо до средния за ЕС (67 %). Повече мъже, отколкото жени, смятат, че са в добро здраве (69 % за мъжете спрямо 62 % за жените). Неравенствата по отношение на образованието може да се дължат отчасти на по- исокия дял на възрастните хора с по-ниски равнища на образование. Въпреки това едва половината от българите с най-ниски доходи смятат, че здравето им е добро, в сравнение с четири от всеки пет души при тези с най-високите доходи. 

Прочети цялата публикация