Промени в брандирането на минералните води удрят и бюджета, според фискална оценка

Оценка на въздействието на новия проект за Закон за храните в частта, засягаща минералните води и по-специално брандирането им, сочи, че ако бъдат окончателно приети, държавният бюджет ще бъде лишен от над 140 млн. лв. за три години. Анализът е изготвен от доц. Красен Станчев, съосновател и председател на управата на Института за пазарна икономика и управител на KC2. Текстовете в законопроекта за храните, които се отнасят за минералните и изворните води, бяха приети на първо четене от парламента без да имат оценка на въздействието. Такава оценка е правена за нотифицирани през 2016 г. в ЕК текстове, които обаче се различават съществено от тези в сега разглеждания документ, посочва се в информацията за изследването. Според него са застрашени преки инвестиции за близо 500 млн. лв. и над 1000 работни места в отрасъла на минералните води. Ако разпоредбите за натурални минерални и изворни води в закона за храните бъдат приети в гласувания на първо четене вид, под риск се поставят преки инвестиции в размер на около 500 млн. лв. и 1060 работни места в отрасъла. Сумарната загуба на нови инвестиции само през следващите три години възлиза на около 48 млн. лв. Загубите за държавния бюджет само за първата година се очаква да бъдат 41.9 млн. лв., а за първите три - разчетите надхвърлят 140 млн. лв. приходи за бюджета (вкл. по линия на ДДС и преки данъци).  В тригодишен план под риск са приходи от социални данъци за  23.3 млн. лв. Непреките отрицателни въздействия на законопроекта върху отрасъла ще бъдат почти двойно по-големи, сочат някои от изводите в оценката на въздействието. "Фискалните ефекти от новите разпоредби задължително трябва да се вземат предвид при приемането на нови закони. Те не са пресметнати от вносителя на законопроекта. Не са анализирани и другите стопански ефекти“, коментира доц. Станчев. Гласуваните на първо четене текстове допускат повече от един бутилировач на едно находище на натурална вода. Неточните определения в тях въвеждат нови правила в брандирането на минералните и изворните води, според които водеща роля върху етикетите ще имат източниците на бутилиране вместо досегашните добре познати търговски марки. Въвеждането на общото понятие "извор“ вместо „находище“ за минералните води и "подземно водно тяло“ за изворните означава, че различни бутилиращи фирми ще функционират на пазара под едно и също търговско име, припомня се в съобщението. Анализът на доц. Станчев показва, че това ще се отрази негативно на работата на действащите сега бутилировачи, ще забави разработването на нови находища и в крайна сметка ще постави целия отрасъл под риск. "Вместо да продължи концесионирането при установените правила, което би могло да създаде възможности за разработване на повече находища, да доведе до още по-силна разпознаваемост на българските марки бутилирани води и следователно да доведе до общ обем на продажбите до около 900 млн. лв. за следващите десет години, парламентът може и вероятно ще спре развитието на сектора", посочва се в оценката.  Според нея, няма как това да не предизвика непредвидени и отрицателни въздействия за държавния бюджет заради загубата на инвестиции и на приходи от преки и косвени данъци и осигуровки. Важна последица е и реакцията на потребителите, чиито интерес и право на информиран избор, ще бъдат нарушени, смята анализаторът.  Количественият анализ на за сектора за бутилиране на минерални и изворни води сочи, че инвестициите на фирмите, членуващи в Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ), само за 2016 г. дават положителен бюджетен ефект от 85.5 млн. лв. Тези фирми представляват около 70% от сектора. Заетите в тях работници и служители през 2016 г. са 2040. Общият размер на техните инвестиции за периода 2012-2016 г. е над 130 млн. лв. или средно по 26 млн. лв. на година.  За предходния период (2007-2011 г.) всички инвестиции в сектора са били средно по 40 млн. лв. на година, според цитираните в оценката данни. Ако се включат приватизационните сделки и смяната на собствеността след това, може да се предположи, че в отрасъла са инвестирани над 1 млрд. лв. през последните 25 години. От тях вероятно половината са инвестиции в проучвания на находищата и качествата на водата, разширяване на производството и маркетинг на бутилираната вода. Другите 500 млн. лв. са инвестиции, включително чуждестранни, за придобиването на предприятията и марките. Когато се отчетат съотношенията между фирмите, които АПБНБ представлява, и целия отрасъл, могат да се предвидят преки и непреки въздействия от прилагането на новите разпоредби на закона за храните, ако те бъдат приети в сегашния им вариант. Разглежданата част от законопроекта поставя под риск не само целия сектор на бутилирани минерални и изворни води, но и икономиката, свързана с него. Преките и непреките въздействия след третата година  от приемането на законопроекта нарастват, като само общите загуби за фиска се очаква да надхвърлят 170 млн. лева, а като инвестиции – още над 120 млн. лв., според оценката за въздействие на законопроекта в частта за минералните води.

Прочети цялата публикация