Твърдолинеен саудитски държавен министър води кампания срещу Иран и подкрепяните от него групировки

Предвижда се Хамас до петък да предаде ключовете от ивицата Газа на Палестинската автономна власт, но препатилите жители на сектора отново губят надежда за по-добри дни и ги обземат съмнения.   По силата на споразумение, сключено през октомври в Кайро след десетгодишни изтощителни разпри, ислямисткото движение трябва до 1 декември да прехвърли на Палестинската автономна власт (ПАВ) изключителните си правомощия в ивицата Газа - късче земя между Израел, Египет и Средиземно море.    Хората в Газа излязоха по улиците, за да приветстват споразумението от Кайро, но запазиха и резерви предвид неуспеха на предходните опити за сближаване. Сега страхът от нов провал надделява пак.    "Не искаме много, само да живеем, както живее останалият свят", посочва Абу Абед Абу Султан.   Този 53-годишен палестинец, някога шивач във фабрика за конфекция, изнасял продукция в Израел, преди еврейската държава да наложи на Газа тежка блокада, с мъка изхранва семейството си, като продава кафе.   "Искаме само икономическото положение да се подобри и да отворят границите. Но се страхувам помирението да не удари на камък, както преди", казва той. Хамас прогони палестинската власт от Газа с военна сила през 2007 г. Оттогава - с ограниченията, наложени от израелската окупация - палестинското правителство управлява само части от Западния бряг, разположен на няколко десетки километра от Газа.   Обещания   Предаването на властта ще означава една организация (Хамас), компрометирана в очите на голяма част от международната общност, да отстъпи място на признато формирование, разглеждано като прототип на независима палестинска държава.    Белязани от трите войни с Израел от 2008 г. насам, бедността и изолацията, двата милиона жители на Газа са склонни да виждат тук знак за подобряване на съдбата им, за смекчаване на израелската и на египетската блокада.   Според ООН помирението ще отстрани едно препятствие по пътя към уреждане на конфликта с Израел, ще се отрази пряко на живота в Палестина, а може да има и съществени последици за региона. "Нямаме право да допуснем провал на процеса. В такъв случай твърде вероятно ще се стигне до нов опустошителен конфликт", предупреди специалният пратеник на ООН Николай Младенов. Помирението даде първи зрелищни резултати на 1 ноември, когато Хамас предаде на ПАВ контрола върху палестинската част от КПП-ата по границите с Израел и Египет.   Но едва дни преди крайния срок "не сме осъществили и 5 на сто от предаването на властта", изтъква Хюсеин ал Шейх, министър по гражданските въпроси в Палестинската автономна власт.  Хамас пречи на ПАВ да контролира границите изцяло и не позволява на служителите й да започнат работа по министерствата, твърди той.   ПАВ и Хамас са все така на противоположни мнения за съдбата на въоръженото крило на движението, разполагащо с 25 000 бойци и хиляди ракети. Палестинският президент Махмуд Абас настоява за пълен контрол върху сигурността и отказва сценарий от ливански тип, при който Хамас наред с шиитското движение Хизбула като съществена ударна сила ще има и собствен дневен ред.   "Миниран терен"   "Оръжията на съпротивата представляват "червена линия", темата не е открита за дискусии", повтори в понеделник Халил ал Хая, високопоставен представител на Хамас - организация, претендираща за челното място в борбата с Израел.   Жителите на Газа очакват резултати от помирението. Президентът Абас не е вдигнал финансовите санкции, наложени през 2017 г. с цел да принудят Хамас да се оттегли. Хората в Газа все още имат ток едва по няколко часа на ден.   "Не сме забелязали тук никакви подобрения. Нито повече ток, нито повече вода, нито повече работни места за децата ни", казва 64-годишният Мохамед Абу Шабаан, баща на 10 деца. "Положението е драматично", добавя той.   В по-дългосрочен план ще възникне решаващият въпрос за отношенията с международната общност. Израел и САЩ обявиха условията си, за да работят с евентуално правителство на единството: признаване на Израел, отказ от насилието и разоръжаване на Хамас.   ПАВ и Хамас все още имат фундаментални разногласия, засягащи връзките с Израел и въоръжената борба.   Без общо виждане за бъдещето и обща програма ще сме "все така на миниран терен" във всяка фаза от предаването на властта, заявява Гасан Хатиб, бивш министър в ПАВ и университетски преподавател. "Докато не преодолеем тези различия, все ще сме разделени", казва той.   * * *  Какво мислят хората в Газа?   Студент   Осемнайсетгодишният Яхия ал Маджайда, приет да следва медицина в украински университет, е получил виза, но казва, че няма как да замине поради затворените граници. Визата изтича през януари. Ако не пристигна дотогава (в Украйна), те няма да я подновят и ще изгубя дадените вече 2000 долара", казва той. "Цялото ми бъдеще зависи от отварянето на границите и предаването на властта", добавя Яхия.   Майка на семейство   Майсаа ал Шанти, 45-годишна, майка на шест деца, не се е виждала с роднините си, заминали преди десетилетия в Саудитска Арабия, от 2007 г. - откакто Хамас контролира Газа. "Мечтая помирението да успее и да отворят границите. Не съм ги виждала от 11 години. Баща ми почина, без да се видя с него. Не зная кога ще видя отново мама, сестрите ми и братята, ако няма помирение", казва тя.   Чиновници   Хамас поддържа в Газа собствена администрация, но повечето служители на прогонената ПАВ са получили нареждания да останат по домовете си. Така десетки хиляди хора са получавали заплата, без да работят.   Една от тях - Лейла Сакар, се надява да се върне на работа в здравното министерство. "Останеш ли десет години вкъщи, без да работиш, това се отразява и на психиката, и на професионалните навици. Не ме интересува дали колегите или пациентите ми са от Хамас или от Фатах. Всички сме палестинци", заявява тя.   Махмуд ал Фараа, пиар в министерството на информацията на Хамас, рискува да изгуби мястото си, а въпросът за прехвърляне на чиновниците на Хамас в службите на ПАВ е отложен за началото на 2018 г. Ал Фараа обаче подкрепя предаването на властта с надеждата да спечели от него, защото служителите на Хамас получават по-малки възнаграждения от тези на ПАВ.   Висшист   Трийсет и двегодишният Уаел ал Хадж, завършил университет през 2008 г., е бил оттогава безработен почти през цялото време. "Искаме само след помирението икономическата ситуация и стандартът да се подобрят и да бъдат създадени работни места. Искам само да осигуря на семейството си стабилен и достоен живот", казва той и допълва: "(Политическото) разделение донесе огромна трагедия в ивицата Газа".   Ученик   Хамада Ахмед, 12-годишен ученик в едно от училищата на ООН, не знае точно какво значи помирение, но мечтае за пръв път през живота си да види свят. "Татко казва, че ако отворят границите, всички ще могат да пътуват. Надявам се, че ще мога да се кача на самолета и да ям в "Макдоналдс", казва момчето.   По БТА.

Прочети цялата публикация