Проф. Румяна Стоилова: Българите продължават да вярват повече на европейските институции

Има повече инвестиции, но по-ниските доходи от останалите страни от ЕС увеличава желанието за емиграция, каза в предаването "Преди всички" проф. Румяна Стоилова – директор на Института за изследване на обществата и знанието при БАН. 

В София се провежда международна научна конференция "Ценности, структури и институции в България 10 години след присъединяването ни към ЕС".

Трябва да кажем, че периода на европейското ни членство съвпадна и с периода на голяма, глобална икономическа криза, така че тия ефекти не са такива, каквито могат да бъдат, но генерално можем да кажем, че има значително нарастване на доходите за този период, което се дължи на по-големите инвестиции. За съжаление това нарастване не е в еднаква степен за трите подоходни групи. То е около 60% за високите подоходни групи и около 55% за средната класа и за бедните. Така че добрата новина е, че има нарастване на доходите, но негативната тенденция на неравенствата и от друга страна България все още остава с все още по-ниски доходи в сравнение с останалите европейски страни, което оказва натиск и увеличава желанието за емиграция на хора в трудоспособна възраст.

Според Румяна Стоилова българите продължават да вярват повече на европейските институции:

Трайна е тенденцията българите да имат по-голямо доверие към Европейския парламент, европейските институции, отколкото към българските, и заради това когато се задава въпросът: "Ако спрат кохезионните фондове, дали българите ще бъдат все така убедени привърженици на ЕС?" , можем да кажем "да", защото допълнително основание е именно отношението към европейските институции, на които се гледа като на гарант за спазване на правилата, на по-голяма прозрачност и ефективност и на българските институции.

Стоилова посочи, че днес ще бъде представено и изследване за дарителството:

Това изследване беше направено като терен през тази година. Изследването хвърля един своеобразен мост между миналото – традицията за даряване в миналото до Втората световна война и измерва и настоящата готовност да се дарява за образование, За съжаление една от тенденциите е, че не най-богатите дават за образование, а именно представителите на ниската средна класа. 

Прочети цялата публикация