България сама орязва пари по европрограмата за наука и образование

Санкция от 10% да бъде наложена по три схеми по европрограмата за образование и наука предлага ръководството ѝ. Става въпрос за около 5 млн. лева по проекти на университети за подкрепа на докторанти, на детски градини и общини за предучилищно образование на деца в неравностойно положение и на училища и местни власти за интеграция на ученици от етническите малцинства. По този начин България се "самонаказва" за пропуски по програмата, за да не получи по-голяма санкция от Европейската комисия и в същото време да убеди еврочиновниците да размразят плащанията за наука и образование. Договорите по схемите за общо 50 млн. лева вече са сключени. В последните месеци е направена проверка на оценката на проектите и са открити нередности. За това ръководството на оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" предлага финансова корекция (намаляване на бюджета - б.а.) от 10% за трите схеми, обясни Кирил Гератлиев, директор на агенцията, която управлява програмата. Той добави, че санкцията ще се поеме от всички данъкоплатци през държавния бюджет. Преди време министърът на образованието Красимир Вълчев прогнозира, че санкцията ще е 5 на сто. Преди да се стигне до налагане на т. нар. финансова корекция, тя трябва да бъде одобрена от българския орган, който одитира европрограмите, както и от Европейската комисия. Според правилата е възможно и двете последващи инстанции да поискат промяна на предложената санкция, включително и към по-висока стойност. Окончателен резултат вероятно ще има през февруари. До проверка на въпросните три схеми се стигна, след като Европейската комисия откри пропуски при изпълнението на програмата за образование и наука и спря временно плащанията по нея от европейския бюджет. С предложението за санкция, правителството се надява да убеди Брюксел да размрази парите. За да се пуснат парите, кабинетът вече отдели управлението на европрограмата в специална агенция. Преди това то беше част от администрацията на Министерството на образованието и науката, което в същото време получава и пари по програмата. Освен това с общо 50 млн. лева бяха орязани бюджетите на проекти на министерството. Тези средства ще се използват за нови проекти отново на министерството, обясни Гератлиев във вторник. Парите за наука остават на нулата В същото време, плащанията по програмата с общ бюджет от 1.37 млрд. лева изостават. До момента са подписани договори за по-малко от 25% от парите. Реално платени са едва 8.84 на сто от средствата или около 121 млн. лева. До кроя на 2018 г. трябва да бъдат изплатени 170 млн. лева, за да не бъдат загубени пари заради бавно усвояване. Основният проблем е свързан със средствата за наука - от общо 560 млн. лева до момента няма нито един подписан договор и нито един разплатен лев, а програмният период започна през 2014 г. Резултатът ще остане без промяна поне до първите месеци на следващата година. Това създава риск от загуба на пари за наука. Правителството се надява с административни хватки средствата да бъдат спасени. Основната причина за изоставането при парите за наука е забавянето на две схеми за общо 350 млн. лева - за центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. Кандидатстването по тях започна със закъснение през август миналата година. Допълнително забавяне се натрупа заради проблеми с избора на оценители на предложенията. В крайна сметка работата беше възложена на италианската фирма "Прогетти плант". Оценителният ѝ доклад обаче беше върнат за преработка, тъй като по него имало пропуски. Новият срок за представянето на преработената оценка на проектите е краят на януари 2018 г. Планове В същото време за догодина са подготвени две нови процедури за научна инфраструктура за общо 144 млн. лева. До 20 регионални научни центъра за приложни изследвания трябва да бъдат направени със 100 млн. лева. С 44 млн. лева ще се подкрепя изграждането на нова и модернизирането на съществуваща уникална научна инфраструктура. За да се забърза изпълнението на програмата за наука и образование, се предвижда улесняване на процедурите при кандидатстване, обясни Кирил Гератлиев. Идеята е на етапа на подаване на проекти от кандидатите да не се искат документи, а само декларации, че изпълняват поставените условия. Доказването на твърденията с документи ще се прави, след като проектите бъдат оценени. През следващата година ще бъдат пуснати и проекти в сферата на средното образование и интеграцията на уязвими групи за около 35 млн. лева.

Прочети цялата публикация