ЕК казва днес как ще помага на държавите извън еврозоната

Европейската комисия се очаква да представи днес предложенията си за реформиране на еврозоната, включително обещания от председателя Жан-Клод Юнкер през септември инструмент за присъединяване към еврото. Събитието се очаква в момент, когато една от най-важните страни от валутния съюз, Германия, все още няма правителство, предаде Франс прес, цитирана от БТА. Първоначално председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер искаше да се възползва от възможността, създала се след икономическото възстановяване в ЕС и приключването на изборите във Франция и Германия, за да се усъвършенства валутният съюз и това да стане преди европейските избори през 2019 г. Днес трима европейски комисари - германецът Гюнтер Йотингер, по бюджет и човешки ресурси, французинът Пиер Московиси, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, и латвиецът Валдис Домбровскис, заместник-председателят на ЕК Валдис, отговарящ за еврото и социалния диалог - трябва да уточнят изказването на Юнкер през септември в речта му "За състоянието на Съюза" пред Европейския парламент по създаването на пост "европейски министър на икономиката и финансите", бюджет на еврозоната и Европейски валутен фонд. Лидерите на ЕС ще обсъдят плановете за реформа на еврозоната на 15 декември на европейска среща на върха в Брюксел, на която са поканени и държавите извън пространството на единната валута. Тогава обаче не се очаква никакво конкретно решение. Европейската комисия иска да насърчи още повече европейските страни, желаещи да се присъединят към еврозоната, чрез нови технически и финансови помощи, които ще бъдат уточнени през декември, съобщи неотдавна Домбровскис. Сред страните, които биха могли да се възползват от такива помощи е България, отбелязва АФП без обаче да посочва никаква сума. В речта си "За състоянието на Съюза" пред Европейския парламент през септември Юнкер припомни, че еврото е призвано да стане единна валута на целия ЕС и предложи да се създаде "присъединителен инструмент, предоставящ техническа и понякога финансова предприсъединителна подкрепа". В последните години има известно охлаждане на ентусиазма на държавите извън еврото да се присъединяват към общото валутно пространство. Последните страни, които приеха еврото, са Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г. и Литва през 2015 г. "Европейската комисия има волята да насърчава страните членки, но ако те не желаят, няма механизъм, който да ги задължи", подчерта Домбровскис. В началото на ноември след среща с премиера Бойко Борисов Юнкер заяви директно, че България е готова за еврозоната. Не всички страни от еврозоната обаче споделят ентусиазма на председателя на ЕК за разширяване на валутния съюз. Австрия например е против такъв подход предвид историята с гръцката криза. Затруднения идват и от липсата на ясно и стабилно политическо лидерство в Германия. Комисар Йотингер предупреди в края на миналия месец, че очаква закъснения в реформите на еврозоната заради политическата криза в страната – локомотив на еврото. По всички въпроси за бъдещата роля на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) да помага на изпадналите в затруднения страни от еврозоната, за общ бюджет или за министър на финансите на еврозоната "не можем да взимаме решения без Германия", изтъкна неотдавна Йотингер пред журналисти в Брюксел.

Прочети цялата публикация