БНР | 13.12.2017 08:13:34 | 163

Радиооркестърът - ни повече, ни по-малко от световно ниво


Когато на 26-и май 2017 г. композиторът Джъстин Хъруиц дирижира първото шоу „Ла Ла Ленд“ като концерт на прочутата открита сцена Hollywood Bowl в Лос Анджелис, публиката наброява 17 000 души. На следващата вечер са дори 18 000. Оттогава турнето преминава през най-различни точки на планетата и е огромен хит.

На 7-и декември стана ясно първо, че и в България „Ла Ла Ленд“ има хиляди почитатели и второ, че и тук има музиканти, които могат да направят картината пълна, многозвучна и цветна – със собствен почерк и доза импровизация. А това е избор на Джъстин Хъруиц и диригента на още 32 представяния преди София – Ерик Окснър. Той е млад, много позитивен и енергичен нюйоркчанин със собствен класически камерен оркестър. Но неговата специалност са именно представянията на филми с музика на живо – преди Хъруиц, на когото се похвали, че е учител по дирижиране, Окснър е работил и с Хауърд Шор по “Властелинът на пръстените”. 

И все пак очакванията бяха по-особени, защото „Ла Ла Ленд“ е мюзикъл. Той някак възкреси любовта и възхищението към „златните времена“ на филмите мюзикъли, затова и обра стотици награди и като продукция, и за актьорите в главните роли Раян Гослинг и Ема Стоун, които пеят и танцуват, а Гослинг дори специално се е научил да свири на пиано, за да е по-автентичен в образа си, и за оригинална музика и песен. И така – шест награди „Оскар“ и седем „Златен глобус“, общо 212 награди от 248 номинации. Това е много голям багаж, който се стоварва на плещите на музикантите в различните страни, които трябва "да влязат в обувките" на най-отбрания състав холивудски специалисти. А ние тук, в България, сме свикнали да казваме, че за мюзикъл нямаме достатъчно капацитет нито като певци, нито като танцьори, донякъде и като музиканти. И съм щастлива да заявя, че вечерта на 7-и декември в НДК напълно разби тези предразсъдъци!

Симфоничният оркестър на БНР и солистите джазмени бяха блестящи – като стил, като ансамбъл и като цялостно звучене. Трябва да призная, че този филм-концерт беше първо подобно преживяване за мен и отначало все ми се искаше да видя кой изпълнява определена тема – дали е флейтата на Явор Желев, тромбона на Вили Стоянов, контрабасът на Димитър Шанов ири барабаните на Румен Бояджиев-син, и дали соло-тромпетът е на Петър Македонски или на Тодор Бакърджиев… и постепенно цялостната картина, съчетанието от визия и музика така ме увлече, че аз забравих за това. Едва ли има по-голям комплимент, според мен!

Партитурата поставя наистина високи изисквания – комбинира класическа музика с джаз и т.нар. стил Бродуей. Трябва да отбележа, че в София освен звездите на екрана имаше и звезда в оркестъра и това беше пианистът Стефан Врачев, когото познаваме като член на Софийската филхармония, но и от много различни проекти. На пианиста в „Ла Ла Ленд“ е отредена главна роля и той я изпълни “като за Оскар”. И неслучайно след всяка песен, а и след финалните надписи аплодисментите бяха бурни и продължителни, а диригентът Ерик Окснър специално е изказал възхищението си от Стефан Врачев. Часове по-късно по адрес на пианиста валяха похвали и адмирации и от неговите колеги-музиканти.

Неслучайно вече стотици филмови продукции предпочитат да записват музиката си в София - Радиооркестърът им предлага ни повече, ни по-малко от световно ниво.


Прочети цялата публикация