Хр. Христев: Полша действа във фронтален сблъсък с Европейската комисия

Изводите на Европейската комисия, че има сериозен риск от нарушаване на върховенството на закона в Полша и предложението на комисарите Съветът на Европейския съюз да приеме решение за задействането на член 7, което би довело до замразяване  членството на страната в Европейския съюз и до лишаване на Варшава от право на глас в институциите му, коментира за слушателите на „Преди всички“ Христо Христев, преподавател по право на Европейския съюз в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член на Управителния съвет на Асоциацията по европейско право.

Според Христев значимостта на това решение на Европейската комисия произтича от неговия безпрецедентен характер и създаването на нов контекст на отношенията в съюза, тъй като голяма страна-членка е обвинена в нарушаване на принципи на правовата държава и демокрацията.

Юристът определи като малка вероятността от довеждане до край на прилагането на член 7 , защото това изисква решение с единодушие в рамките на Европейския съвет, след което и решение с мнозинство от 4/5 в рамките на Съвета на ЕС, а според Христев се очаква Унгария да наложи вето.

Преподавателят по право прогнозира дискусии между Варшава и Брюксел, произнасяне на Европейския парламент по казуса и дебати в Съвета.

Анализаторът, обаче, намира първите стъпки на полската страна като необнадеждаващи:

Полша дава индикации, че продължава да действа във фронтален сблъсък с Европейската комисия.

Христев допълни, че съществува и възможността да бъдат водени производства по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз, който дава право на Европейската комисия да прилага т. нар. „наказателни“ мерки по различни конкретни случаи на нарушения.

В България също се наблюдават сериозни проблеми на ерозията на правовата държава и в по-широк план – засягане на ключови компоненти на демократичната система, коментира университетския преподавател и даде пример със свободата на словото и налагането на цензура и техники на информационен контрол.

Според анализатора, обаче, съществената разлика между България, от една страна, и Полша и Унгария – от друга, е, че в последните две страни се извършват открити или преки нарушения чрез законодателни актове, докато у нас:

По един много типичен и за Балканите, и за Южна Европа, перфиден подход, нещата не се случват в официална правна форма, а в силното отклонение между  това, което пише „на хартия“ или в правото и това, което се случва на практика. У нас едни неща пише в правото, а други се случват на практика.

Христев прогнозира, че официалните представители на България охотно ще участват в отправянето на предупреждения към Полша от страна на Съвета на ЕС:

Защото, освен всичко друго, вече сме наблюдавали такива едни странни ситуации на раздвоение на нашето политическо институционално съзнание, при които ние действаме по един начин във вътрешен план и по съвсем друг начин във външен план. Така че не мисля, че българското председателство на Съвета ще промени нещо съществено по отношение на хода на тази процедура. От друга страна,  на всички трябва да ни е ясно – да,  председателството има определи възможности – протоколни, политически – и в някои отношения може да въздейства върху процеса на решаване. Но не трябва да има никакви илюзии, че Европейският съюз е една добре организирана институционална машина и чрез Генералния секретариат на съвета, и чрез утвърдената институционална практика на Комитета на постоянните представители, която е в помощ на подготовката на заседанието на Съвета едни или други дефицити във функционирането на Българското председателство ще бъдат компенсирани.

Записът на интервюто с Христо Христев, преподавател по право на Европейския съюз в СУ „Св. Климент Охридски“ можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация