Под 5 % от българите ползват административни е-услуги

Едва 4.5 на сто от пълнолетните българи – или около 250 хил. души, взаимодействат през интернет с общинска, данъчна и държавна администрация или КАТ, докато близо 82 на сто предпочитат да общуват със служител "на гише". В същото време обаче хората си дават сметка, че онлайн услугите стават все по-необходими и има нужда от електронното правителство. Това сочи национално-представително проучване на "Галъп интернешънъл", проведено по поръчка на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ). Данните му бяха представени от зам.-председателя на агенцията Александър Йоловски и изпълнителния директор на "Галъп" Първан Симеонов в четвъртък. Хората, които предпочитат да си общуват с администрациите чрез платформа за електронни услуги и го правят, са предимно на възраст между 25 и 36 години, с висше образование и с по-благоприятна житейска перспектива. Контакт "на гише" избират 81.7 на сто от запитаните, под 1 процент се доверяват на комуникацията си с администрацията чрез и-мейл, а 1.8% - предпочитат контакт по телефон. Не могат да преценят над 10 на сто от анкетираните. . Около 14 на сто (около 750 хиляди) от гражданите са ползвали електронни административни услуги с различна честота през изминалата година, като мнозинството от тях оценяват позитивно качеството на този тип услуги, сочи изследването. "Въпреки ниския дял на използващите електронни административни услуги, преобладаващата част от хората изискват администрацията да не занимава гражданите и бизнеса със своите вътрешни проблеми. Гражданите очакват бързо обслужване, без опашки и на едно гише или изобщо без гишета", посочи Александър Йоловски. В същото време обаче близо 70% от запитаните заявяват, че не използват или не възнамеряват да използват различни средства за електронна идентификация (вкл. ПИН, ПИК, квалифициран електронен подпис или други) за целите на административното обслужване и за лични нужди. Само около една трета от българите припознават необходимостта от идентификация по електронен път. Под 4 на сто от тях обаче използват средството за е-идентификация с най-висока сигурност, каквото е квалифицираният електронен подпис. Близо 15% от запитаните предпочитат да използват едно универсално средство за електронна идентификация. През последните 12 месеца близо 80% от българите не са търсили никаква информация или административни услуги онлайн на интернет страниците на държавните институции на всички равнища, сочат още данните от проучването. Активните около 22 на сто от българите се обръщат към администрациите по-скоро по принуда и търсят информация и услуги, свързани с различни задължения към администрациите, включително към НАП, местни данъци и такси, здравни и пенсионни осигуровки, обезщетения за майчинство. Под 3% е общият дял на активните българи, които търсят информация, свързана със защита на техни права, култура, туризъм и отдих, отчитат от "Галъп". Изследването сочи, че повечето българи отдават приоритет на облекченията за гражданите пред тези за бизнеса и за самите администрации. Близо 80 на сто от запитаните са оптимисти, че ще отпадне необходимостта от документи на хартиен носител, 75 на сто считат, че административното обслужване по-скоро ще се подобри. Около 60 на сто са оптимисти, че целта за намаляване на административната тежест за бизнеса ще бъде реализирана, а близо 50 на сто са убедени в пълното въвеждане на т.нар. "служебно начало" от институциите. Същевременно е налице скептицизъм, че корупцията в администрацията ще намалее в резултат от реализацията на политиките за е-управление. Общественото мнение е раздвоено по отношение на вероятността от въвеждане на електронно дистанционно гласуване (по интернет) – по около 48% от запитаните. Едва 2 на сто от гражданите смятат, че финансирането е водещ фактор за реализацията на електронното управление в България, докато близо една трета от българите (29 на сто) смятат, че наличието на воля и желание от страна на държавата и политиците е ключовото условие за това. Друга една трета от запитаните обаче не могат да преценят кое е важно, за да се случи работещо електронно управление в България. Личната воля, а не наличието или липсата на ресурси и конюнктурната среда, гражданите отчитат като водещ фактор по отношение на цялостната държавна политика за е-управление. Равен дял от 7% от запитаните определят като водещи фактори цифровите умения на гражданите и на бизнеса и правната рамка. Злоупотребата с лични данни (над 44 на сто) е водещият риск за гражданите при използването на преимуществата на електронното управление, сочат още данните от изследването на "Галъп". Близо 25 на сто се опасяват от злонамерена външна намеса и хакерски атаки. Данните от проучването потвърждават прокламирания от Държавната агенция "Електронно управление" подход на реализация на целите, ориентиран към резултатите, а не към намеренията. От идентифицираните от Агенцията водещи приоритети оперативната съвместимост и намаляването на административната тежест са посочени като темите с най-висока значимост - съответно за 78% и 50% от гражданите, сочат още данните на "Галъп интернешънъл". "Усилията на ДАЕУ са насочени изцяло към постигането на бързи резултати в е-управлението за максимално широк кръг граждани, така че хората повече да не бъдат куриери между администрациите, а самите администрации служебно да проверяват фактите и обстоятелствата", коментира при представянето на данните директорът на агенцията. Той припомни, че вече реално работи един от основните компоненти на електронното управление - Средата за обмен на данни между основните регистри на администрацията. Това позволява на администрациите вместо да изискват удостоверения от гражданите, да удостоверяват тези обстоятелства изцяло по служебен път. Йоловски напомни, че една от основните пречки пред въвеждането на този подход досега е самата правна база и именно в това направление политическата воля и фокусът на усилията на ДАЕУ през последната година вече дават реални резултати. Като друг основен компонент на е-управлението той посочи внедрената електронна препоръчана поща, която позволява на гражданите и на бизнеса сигурно и проследимо да връчват документи на администрацията, както и на самата администрация да връчва по електронен път официални документи на хората и на фирмите. Така всички администрации вече имат възможност да изпълнят изискването на законодателството да предоставят всички свои административни услуги изцяло по електронен път. За целта обаче както администрациите, така и гражданите, трябва да си направят профили в системата, а за да я използват, трябва да разполагат със средство за електронна идентификация, напомни Александър Йоловски. Именно нежеланието на над 60 на сто от гражданите да се идентифицират по електронен път е един от основните резултати от проучването на "Галъп интернешънъл". "Тези данни извеждат необходимост от широкомащабна информационна кампания за разясняване на методите за удостоверяването на самоличността на гражданите по електронен път. Гражданите и бизнесът трябва да придобият по-широка представа за същността на електронната идентификация", коментира зам.-председателят на ДАЕУ. Александър Йоловски напомни още, че електронното управление няма да замени замени служителите на гише, но ще бъде улеснение за хората, които не желаят или не могат да се явят на гише. Предизвикателство остава цифровизацията на данните в ключови административни структури. "Ако базите данни на администрациите са на хартия, електронното управление не може да се случи. Този процес ще изисква не само финансов, но и човешки ресурс и имаме ясната подкрепа на гражданите, че този приоритет трябва да се реализира", коментира още Йоловски.

Прочети цялата публикация