Българската хуманитаристика не е част от световната

Науката е наднационална. Това особено се отнася за фундаменталните и насочено-фундаменталните изследвания, каквито се извършват в институтите на БАН и катедрите на изследователските университети. Основна слабост на българската наука е че голяма част от научните публикации попадат в категорията "маргинални" - оставащи извън световните реферативни индекси на импактните публикации. Такива публикации остават незабелязани на международната научна сцена. Една част от тях съобщават само приложни резултати с регионално значение. Друга, за съжаление, съществена част не притежават необходимия, характеризиращ се с новост, принос, за да бъдат приети от индексирани списания. Те внасят "шум" в световния научноинформационен поток и служат само за кариерно израстване. 30% за природните науки срещу 5% за хуманитарните Данните показват, че средно около една трета от публикациите в природните науки на учените от БАН и СУ излизат в индексирани списания с импакт фактор. Забелязва се нарастване на този дял в последните години. Частта на публикациите в хуманитарните и обществени науки на учените от тези институции, публикувани в международни издания с импакт фактор, обаче, не надминава 5%. Независимо че в повечето области на хуманитарните и обществени науки се провеждат научно-приложни изследвания от национален интерес, чието публикуване на български е оправдано, този дял е ненормално нисък. Има сериозни основания да се твърди, че в тези области не са разрушени идеологическите бариери от времето на тоталитаризма, а също и че учените в тези области включват несъдържаща научна новост публицистика като научна продукция. Забелязва се интересно явление – публикува се по актуални теми, застъпени в реномираните световни списания, но на български в местно издание. Получава се паралелно и често различно дискутиране и оценка на сходни въпроси - на авангардната световна научна сцена и на национална почва. В някои области (например. историята, етнологията) у нас се е наложило специфично разбиране и оценяване, различаващи се от тези във върховите международно достигнати постижения. Все още е забележим стремеж за служене на идеология, политика, държавен апарат, а не на научната истина и хуманността. Цитируемостта на български автори е много ниска   Цитируемостта в различните области на обществените и хуманитарните науки е различна, но като цяло за българските автори тя е много ниска – средният брой цитати, които събира една статия от тези области за десетгодишен период, е 1.8 – значително по-малко от цитируемостта на автори от страни като Гърция и Унгария например. Цитируемостта на публикациите в хуманитарните и обществени науки поначало е сравнително ниска заради специфичните особености на областите (приложна насоченост, регионални проблеми), но в случая причина е и че много публикации на български автори по фундаментални въпроси не се предлагат (не се приемат) в международни импактни издания.   Много от монографиите са "самиздат" за приятели В обществените и хуманитарни науки научните резултати в голяма степен са плод на системни анализи и се съобщават в монографии, а не в списания. Едва в последните години монографиите се обхващат от световните индексиращи бази данни, но издателствата на научни монографии не са така строго ранкирани по научен импакт, както списанията. Въпреки това, в изследователските университети и центрове в развитите страни съществува осъзнат стремеж монографиите да се издават в определени реномирани издателства осигуряващи компетентно рецензиране (по правило на англйски). Освен това, за импакта на една монография се съди не само по броя на цитирания, но и по отзиви в списания от областта, излезли в първите две години след издаването й. Разпространено е схващането, че ако една монография не получи поне два отзива в съответната периодична литература, тя е точно толкова маргинална, колкото една статия публикувана в списание без никакъв импакт фактор (ранг).   За съжаление, българските учени-хуманитаристи от БАН и университетите не познават и не зачитат подобно правило. Преди всичко, за разлика от учените от природните науки, много рядко тяхна монография излиза в реномирано чуждестранно издателство на чужд (английски) език. Нещо повече – изключително много монографии на тези учени излизат в малки, неспециализирани издателства след съмнително (или без) рецензиране или пък като "самиздат" само възоснова на решение на съответния научен (катедрен) съвет. Излизат много повече монографии, отколкото е капацитетът на издателствата на БАН и СУ, въпреки че последните функционират без финансова рентабилност. Особено характерно  е издаването на монографии от институтите на БАН. Тези институти не би трябвало да се занимават с книгоиздаване поради трудно осигуряване на обективно рецензиране и отклоняване на средства с друго предназначение.   С една дума – при оценката на творчеството на българските учени от обществените и хуманитарните науки не се обръща необходимото внимание и не се прави съществената разлика къде е публикацията – в какво списание, с какъв импакт при списанията и дали е известно и реномирано издателството – за монографии. В отчети, рецензии и CV-та се отчита броят на "монографиите’, без да се държи сметка за същността им, къде и как са издадени, в авторските списъци на публикации често се срещат библиографски неиздържано представени книги, които дори трудно могат да бъдат намерени. Публикации се издават без рецензиране, за да красят CV-тата на учените Само хуманитаристите от БАН (от 8-те института в направление ‘Културно-историческо наследство и национална идентичност’ и 4-те института в направление ‘Човек и общество’) издават годишно между 100 и 150 "монографии". Избирам съвсем произволно един институт – Института за изследване на населението и човека, който има два департамента – ‘Демография’ и ‘Психология’ - и влизам в сайта му. Мисията на този институт предполага повече научно-приложни изследвания, особено в областта на демографията, където изследванията са насочени към българското население. На сайта са представени 23 издания, излезли през последните 5-6 години, които трябва да илюстрират монографичната продукция на института. Всички са издадени в България, на български език. Само около половината са издадени от Издателството на БАН или от сравнително специализирани издателства. Наред с тях са посочени книги, издадени от "Емайви Консулт" ООД (компания за  търговски, финансови и консултански услуги), "Колбис"  АД  (компания, занимаваща се с търговия с компютри, копирни машини, аксесоари и консумативи), "РА Очи" ЕООД (рекламна агенция), "Булвест Принт" (печатница). Това са типични примери за "самиздат", при които не се знае дали е имало някакво рецензиране и кой е заплатил изданията. Такива, издадени в минимален тираж "монографии", вероятно раздадени на колеги и приятели и прочетени от не повече от 3-4 души, допринасят ли за демографията и психологията? А те красят CV-то не само на отделни учени, а на цял институт.   Отчитайки характера на провежданите изследвания и обстоятелството, че в България няма международно индексирани списания с импакт фактор/ранг в областта на демографията и психологията, нормално би било поне половината публикации в областта на психологията и поне една трета от тези в демографията да излизат в чуждестранни импактни списания. Преглед на представените публикации на професори от института показват далеч по-различна картина – наред със статии в ‘Bulgarian Journal of Psychology’, позволяващо публикуване на английски език, и в слабо реферираните списания като "Психологични изследвания", "Сциологически проблеми" и "Население", преобладават статии, включени в сборници от конференции и други подобни. Хуманитаристите в БАН като дял са прекалено много   Учените от хуманитарните и обществените науки в БАН съставляват близо една четвърт от всички учени в академията. Този дял е твърде голям за национален изследователски център, какъвто е БАН, и в който по презумция трябва да бъдат застъпени предимно природните науки. Обществените и хуманитарните науки са широко застъпени в университетите. Държавата вече няма нужда от политическо обслужване. Обществените и хуманитарните науки трябва да бъдат съсредоточени главно в университетите и трябва да служат преди всичко на самата наука – на научната истина и хуманността.   Българските учени от обществените и хуманитарни науки са много слабо представени на международната сцена на фундаментални и насочено-фундаментални изследвания не само в сравнение със своите колеги от природните науки, но и съобразно техния количествен дял и тежест сред всички български учени. Българските изследвания в обществените и хуманитарните науки се отличават и с някои съдържателни особености, които не ги правят органична част от световната хуманитаристика. Под бремето на тоталитарното идеологическо наследство българските обществени и хуманитарни науки виждат мисията си повече в служене на държавата/политиката, отколкото на науката, учените не правят твърде разлика между публицистика и изследователско творчество, в някои области някои категории като например "национална идентичност","национална история" се трактоват по по-друг начин, несъответстващо на последните достижения на световната хуманитаристика. Не може и не трябва да живеем в отделен свят, българските обществени и хуманитарни науки трябва да влязат в крак със световните. *Авторът е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта ‘bulgarianscienceproblems’. 

Прочети цялата публикация