Балканите – хилядолетна история в злато и бронз

До края на януари 2018 г. в две от залите на Националния археологически музей в София може да се види изложбата "Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха". В основата е съвместният проект на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (OREA), посветен на златния път на Балканите през бронзовата епоха. В рамките на същия проект в началото на настоящата година в Музея за история на изкуството във Виена беше представена експозицията „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“. Разликата в двете изложби е, че тази в София е с повече експонати – над 600, предоставени от фондовете на 29 археологически и исторически музея в страната. Кураторът доц. д-р Христо Попов – зам. директор на НАИМ, разказва:

Идеята беше да покажем резултатите от един водещ за нас научен проект, който реализираме от години с австрийските колеги и представители от различни български и международни институции, свързани с проучването на Ада тепе– златният рудник от бронзовата епоха в района на днешния Крумовград. Искахме да покажем не само красиво подредени предмети, а да насочим вниманието и към историята. За целта създадохме филми, дигитални реконструкции, които да визуализират в един по-широк и по-адаптиран вид информацията, която представяме.

Доц. Попов обяснява от кои епохи са експонатите и кои сфери на общественото развитие представят:

Цялата бронзова епоха за днешните български земи обхваща периода от втората половина на IV хил. Пр. Хр. до към втората половина на II хил. Пр. Хр., т.е. период от порядъка на 2300-2400 години. Той се дели на ранна, средна и късна бронзова епоха. Характеризира се с появата на нови технологии и материали. Това е първият период в историята на човечеството, в който започва смесване на металите. Правят се и първите опити в областта на металургията, свързани със създаване на сплави– от два елемента се получава един продукт, например арсен и мед– арсенов бронз, или калай и мед– по-късният вариант на бронза– калаен бронз, който става работния материал на човечеството. От него се произвеждат всички основни сечива, инструменти, оръжия. Това натрупване на ресурси и богатство, което предполага контролиране на определен тип полезни изкопаеми, провокира и създаването на социална диференциация, на елити, хора които разполагат с тези ресурси и по някакъв начин контролират тяхното разпространение. Развитието на определени технологии и професии, като тази на рударя, металурга, майстор-металурга, леяря, стават изключително важни през този период, доколкото те осигуряват основни предмети и материали за функциониране на обществото.

Мечове, брадви, калъпи за производството им, фигурки от кост, доспехи, нагръдници, златни накити, гарнитури за конски амуниции и още много други предмети от бита могат да се видят в изложбата. С какво учените обясняват факта, че преди хиляди години, са се изработвали толкова изящни предмети?

Вкус, естетика и високи технологични умения. Това не е рязък и еднократен процес, категоричен е доц. д-р Христо Попов. Говорим за период от порядъка на 2300 години, т. е. има постепенно натрупване на знания и умения. Технологичен напредък, който се реализира като крайна визия в различни предмети. Има процес, в който редките метали– злато и сребро, се превръщат в символ на по-особено положение и статут на хората, които умеят да ги откриват, обработват и в последствие притежават. В самата експозиция сме се опитали да обърнем внимание на това, че всички тези предмети, някои от които предавани от поколение на поколение, са свързани с притежаването и на занаятчийски умения и инструменти от този човек. Това подчертава и афишира неговия статут.

За акцентите в изложбата доц. Попов казва:

Не са един и два експонатите, които будят любопитство и интерес. Например слитъците, наподобяващи бича(волска) кожа, които са много редки. В тази част на Европа България е с най-много такива находки. Находката от Побит Камък, включваща каменни калъпи за отливане на разнообразни бронзови предмети и уникалното Вълчитрънско златно съкровище от фондовете на нашия музей, което е най-голямото в Европа от времето на бронзовата епоха.

Изложбата "Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха" е част от културната програма на българското и австрийското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

Снимки: БГНЕС

Прочети цялата публикация