В. Апостолов: В сърцето си #MeToo е поддържана не от реални свидетелства, а от жени, които се чувстват обидени

Кампанията #MeToo е една връхна точка на в културата война, която наблюдаваме от няколко години в Западния свят. Не може да пренебрегнем ролята на радикалния феминизъм, който завзема все по-големи територии в културния пейзаж на Западния свят и упражнява огромно влияние в медиите, в академичните среди, в киното развлекателния свят и поп- културата като цяло.

Това каза за предаването „12+4“ журналистът Владислав Апостолов, който допълни:

Една сравнително малка и, по мое мнение, оперираща като религиозна секта група успя да пласира един доста неиздържан, според мен, неотговаряш на реалността наратив за брутален сексизъм на западните мъже и на западните институции. Успя да опакова жените като колектив, като колективни жертви. Разкритията за Харви Уайнстийн, които истината наистина са потресаващи - той наистина беше разобличен като сериен сексуален хищник, който е извършвал ужасяващи  неща и е обвинен в изнасилване -  бяха оръжието, което разби тази на язовирна стена и цялото наводнение и преля в mainstream културата и разказът на тези феминистки, че западът е една потисническата, хетеронормативна патриархална структура, която репресира жените и ги опредметява, използва само за сексуални обекти и ги унижава стана по- mainstream  от всякога. Всички големи медии започнаха да разказват тази история. За голямо съжаление, целият скандал беше политизиран и тревожното е, че достоверни свидетелства за изнасилвания и сексуални престъпления съвсем безгрижно и безотговорно се смесват със спомена на някаква жена, която дори не ощипана, а някой мъж ѝе казал, че я намира за сексуално привлекателна и тя не е харесала този комплимент. В момента тя също е жертва на #MeToo! Голяма част от тази кампания - на #MeToo, в сърцето си, е поддържана не от реални, автентични свидетелства и обвинения в изнасилване или в систематичен сексуален тормоз на работното място, а от жени, които се чувстват обидени от някакви комплименти или да  интерпретирали определени коментари на мъже в работна среда като унизителни и сексуално наелектизирани.

Той направи паралел с българските антикомунисти, които са живели добре по времето на Комунизма, а сега се опитват да се изкарат негови жертви.

Тук наистина го има това – опитът на някои хора да се презентират като абсолютните жертви, при положение че наистина са водили комфортен живот по време на Комунизма, да демонизират изцяло определени групи от хора, които не са съгласни с тях. Наистина наблюдавам една „жътва за жертви“. Това са мрачнитехоризонти на културна епоха на жертвата. Прекалено примамливо е, за съжаление, особено в Западния свят, да се представиш като жертва и от тази позиция да изискваш специални права и привилегии като в същото време оперираш като тоталитарен актьор под камуфлажа на репресирания колектив. До това водят  политиките на идентичността. Както един човек, който може да се представи като жертва на комунистическия режим, при положени че е бил носител на привилегии, така и една жена, която по никакъв начин не е била жертва на някакъв сексуален тормоз - не е живяла в Йемен, Саудитска Арабия, Иран, а в Холивуд и някой път продуцент и е отправил малко по-неприлично предложение и тя има стимул да се презентира като жертва, защото разказът за репресирания колектив, за жените като едно общо хомогенно цяло, лишено от нюанси и индивидуалности, е прекалено прималив за медиите и за обществениците. Много тъжно е, че именно в свободния и проспериращ Западен свят подобни колективистични и тоталитарни и политики на идентичността разцъфтяват.

Според Апостолов, покрай крайната истерия на кампанията по света е станало изключително лесно да бъдат отстранявани политически опоненти чрез обвинения в сексуални престъпления

Пастата излезе от тубата и няма как да се върне там. Вече всеки човек по един оруелски начин може да бъде обвинен без да знае в какво. Може би е казал нещо през 93-та, което тогава е било напълно нормално, но през 2017-а е вече сексуална трансгресия. Той е морален престъпник и трябва да бъде излъчен от света, както Кевин Спейси беше буквално по сталитнистки изрязан от готов филм,  което показа докъде са готови да стигнат на хората в Холивуд, за да сигнализират своите добродетели, отново да се опитат да превземат тази височина на моралното превъзходство, която си мислеха, че притежават.

Изличаването на коментари заради неправилно според някого мнение е инструмент на цензурата. По подобен начин се използва и етикетът „слово на омразата“, смята журналистът:

Това клише - за словото на омразата, всъщност е опит за цензура на мнения, идеи и хора, които не се харесват на господстващите прогресивно-либерални елити, да бъдат стигматизирани, демобилизирани и, само като се каже, че нещо е „слово на омразата“ то не само, че не трябва да бъде вземано на сериозно, а маргинализирано или, ако може, дори и направо изличено.

Прочети цялата публикация