Гералд Кнаус: Ако ЕС не се справи с миграционната политика, Шенген няма да оцелее

Само през вчерашния ден 175 мигранти пристигнаха на остров Лесбос. Гръцкият министърът по миграцията Янис Музалас обвини европейските страни в "лицемерие", защото отказват да приемат дори деца. Какво се случва със споразумението между ЕС и Турция за миграцията и какво е състоянието на миграционната политика днес в Европейския съюз, коментира за предаването "Преди всички" австрийският социолог Гералд Кнаус, който е смятан за архитектът на миграционното споразумение с Анкара, станало част от "Плана Меркел" за възпиране на бежанския поток към Стария континент по т.нар. "Балкански път".  
Планът тогава - Турция да поеме обратно всички нови нелегални мигранти които достигат до гръцка територия след 20 март 2016 година. В замяна ЕС да даде на Анкара  6 милиарда евро, за да останат бежанците на територията на Турция, a  Евросъюзът да поема сирийци директно от там с легална процедура, която да даде безопасен достъп до убежище. 200 милиона евро  да отидат в Гърция за по-бързи процедури по връщане на търсещи убежище в Турция, а ЕС да изгради система за релокация на вече пребиваващите на територията на Гърция и Италия хиляди бежанци. 
Гералд Кнаус изтъкна, че сега – близо две години по-късно, се вижда, че на практика няма по-добра идея по казуса за мигрантския натиск от споразумението с  Анкара: Ако видим тези 20 месеца от март 2016 до днес, първото учудващо нещо е, че няма нито едно европейско правителство което да има по-добра идея  и да иска да  спре тази сделка. Включително Турция. Тоест  няма нито една държава, която да е видяла нещо по-добро на хоризонта. Така че имаме нещо като пълен консенсус на европейско ниво, включително в политически разделената по традиция Гърция и то, въпреки че приложението на това споразумение е разочароващо.
Гералд Кнаус допълва, че по абсолютни показатели споразумението има впечатляващо добър резултат – рязко спада броят на мигрантите, които влизат на територията на ЕС, намалява и броят на загиналите от удавяне по пътя през Средиземно море. Това е доброто, но точката на провала е в невъзможността да се осигури бърза процедура  и коректни условия на местата, където мигрантите изчакват – по гръцките острови или в Италия например. Миналата година в Италия пристигнаха 100 000 души от шест западноафрикански страни, а бяха върнати едва 260.  
Твърде малко връщания в Турция, бавни процедури – това стана препъникамъкът в изпълнението на споразумението между Брюксел и Анкара, смята Гералд Кнаус, както и твърде малкия брой пренасочвания на мигранти- т.нар. релокации:А без тях споразумението е твърде крехко. И съответно броят на пристигащите през последните три месеца се утрои. Така че това, което виждаме е, че е няма по-добра идея, но заради недостатъчно доброто прилагане на тази политика ЕС не може докрай да се възползва от тази идея, защото не прави достатъчно, за да приложи това споразумение.
На въпроса какво може да се направи, Гералд Кнаус посочи три спешни мерки:Три спешни неща. Първо, гръцките власти да се задействат, защото те са най-важните във веригата от действия по изпълнение на споразумението. Второ – Българското председателство, което може да превърне прилагането на това споразумение в ключова цел на предвидените дейности на ЕС за полугодието, защото то е важно за цяла Европа но и специално за България, Балканите и Югоизточна Европа. Споразумението ЕС-Турция е важно за оцеляването на Шенген.Трябва диалог..... Това, което може да се направи е, ако България – като председател на Съвета на ЕС, събере една група от най-заинтересовани страни, ключови за процесите по решаване на миграционната криза, и каже: "Ние искаме да използваме нашето Председателство, за да направим всичко, което е възможно за  успеха на това споразумение, защото няма нищо по-добро на масата до този момент. От какво имате нужда всички вие?" И всеки да си каже конкретно и сега - само тогава може да започне дебат, който няма да бъде нито агресивен, нито излишно "полиран" и учтив.
На практика постепенно Гърция е изтиквана извън Шенген. Ако летите от Атина към Германия независимо, че сте германски гражданин минавате граница заедно с потоците, които идват извън Шенген. Ако ЕС не се справи с миграционната политика, Шенген няма да оцелее. Ние вече виждаме възстановяване на граничния контрол вътре в ЕС и виждаме антиевропейските партии които настояват за отмяна на Шенген. Ако това стане, то ще бъде огромен провал за европейския проект. За да не се случи това Европа има нужда от ясна и твърда външна граница.
Така се стига до наглед парадоксалната теза, че това, което може да направи България, за да влезе в Шенген е... първо, да спаси Шенген:Защото той постепенно се отменя.  Възстановява се граничния контрол вътре в Европейския съюз. Вече има паспортен контрол, когато идвате от Гърция в Западна Европа. Ако не спре ерозията на Шенген няма да има смисъл да се присъединявате, защото вече няма да има към какво да се присъедините. Ако България и румъния станат членки на Шенген, но Гърция не може да контролира границите си тогава имаме сериозен пробле. Така че националният интерес на България, който е и от интерес на ЕС,  е да помогне за функционирането на споразумението ЕС – Турция. Това може да спаси Шенген и да напрами влизането на България и Румъния в Шенген по-приемливо и всички ще спечелят от това.
Трябва да посрещнем с отворени очи новината за смъртта на Дъблинския регламент, допълва Гералд Кнаус:Регламентът Дъблин отдавна е в кома. Правителствата не признават, че Дъблинското споразумение умря,  защото не могат да го заменят с нищо към момента. Защото ако имаш зона, свободна от граници – каквато е Шенген, тогава всеки ще влезе и ще иска убежище в Швеция и Германия както и става. Има и негативно изкушение за страните да третират бежанците лошо, за да бягат те от там. Защото ако Унгария не се отнася добре с търсещите убежище, Германия не може да върне там никой.
Интервюто на Ирина Недева с Гералд Кнаус – "човекът, който измисли сделката с Турция за бежанците", както го определи неотдавна германският вестник "Ди Цайт", можете да чуете от звуковия файл. .

Прочети цялата публикация