Ина Стоянова преодолява сценичната си треска като чете книги на незрящи

Мечтата на Ина Симеонова е била да стане актриса и дори за кратко е работила в куклен театър.  Сценичната треска обаче попречила на реализацията ѝ. Сега тя работи на бензиностанция. Влечението ѝ към литературните творби обаче я накарало да започне инициативата „Книгата, която чета“ в социалната мрежа, където отделя от свободното си време, за да чете на незрящи. За предаването „Хоризонт за вас“ тя сподели:

Тази неувереност, тази  плахост на сцената, ме накарала да се откажа и да спра. Това нещо вече много години си ме „бута“ отвътре. Аз на улицата съм, както беше казал един мой преподавател, „палитра“ и нямам проблем да бъда сред хората, да бъда забавна, да бъда център на внимание…

Знам, че тези хора ме „гледат“. Виждам това, което те виждат, но това не ме притеснява вече, защото знам, че мога да дам, а това е много по-важно от това как изглеждам и т.н.

Всъщност ме провокира това, че моята майка е загубила в някаква степен зрението си в следствие на диабета. Беше ми споделила, че най-много ѝ липсва четенето. Като малка, на всяка нейна заплата купуваше по една книга за нея и по една книга за мен. Не си спомням да ме е карала да чета. Просто ми купуваше книги! Купувайте книги, хора!

Първата книга, която Симеонова прочела на камерата, е „Мечо пух“:

„Мечо Пух“ ми е изключително любима. Освен това, аз съм я чела на дъщеря ми и на сина ми и се чувствах уверена да го направя. Започнах с нещо, с което мога да бъда уверена. За тази една година много книги прочетох. Дори не си спомням колко. Това е нещо, което ме провокира и мен да чета! Когато си поел ангажимент да четеш на хората си казваш „в пет часа ще седна да чета“ и няма мърдане - в 5 часа трябва все нещо да четеш. Хората те чакат! 

Прочети цялата публикация