Близо 60% от лекарствата у нас се изнасят обратно за ЕС

Около 60% от внесените у нас лекарства се изнасят обратно за страни от Европейския съюз, а две трети от фирмите, осъществяващи износ, не уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата, както изисква законът. Като цяло институциите, които би трябвало да контролират и противодействат на т. нар. паралелен износ, разполагат с доста объркана и противоречива информация, само събирането на която им отнема почти месец и това ги прави на практика безпомощни пред реекспорта на медикаменти, заради който стотици лекарства липсват от аптеките. Това става ясно от поредица от справки, изискани от отговорните институции по Закона за достъп до обществена информация от пациентската организация "Хипофиза", които бяха представени в сряда. По данни на НСИ и Агенция "Митници" вносът на лекарства от ЕС възлиза на 1.9 млрд. лева за 2016 г., а износът за ЕС е 1.1 млрд. лева, а общо износът на лекарства и за други държави възлиза на близо 1.5 млрд. лева. Ваня Добрева от Асоциация "Хипофиза" обясни, че и в момента получава множество оплаквания от пациенти, които не могат да открият лекарствата си в аптеките: "При пациентите с акромегалия (доброкачествен тумор на хипофизата) около 30% не могат да получават лекарствата си от аптеката. Това е доживотна терапия и е изключително важно да се придържа към нея, за да не нарасне туморът му. Сега съществуващата ситуация пречи това да се случва"= Някои от липсващите в аптеките медикаменти за диабет, ревматологични, онкологични заболявания, лекарства за трансплантирани пациенти, се оказват сред 15-те най-изнасяни по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата. Разминаване между отпуснати в аптеките и платени от касата опаковки Добрева каза, че пациентската организация е поискала от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) информация относно плащанията за тези 15 най-изнасяни лекарства. "Има случаи, в които броят опаковки според заверените протоколи от аптеките са повече от броя платени от здравната каса опаковки, както и обратното – здравната каса е платила опаковки, за които насреща не стоят протоколи", коментира тя. По принцип, когато броят отпуснати с протоколи медикаменти надвишават платените от здравната каса, се смята, че става въпрос за паралелен износ. В получената по ЗДОИ справка от НЗОК обаче се наблюдават разлики от десетки пъти между изписаното по протоколи и платеното от касата, заради което Добрева смята, че е възможно да има и допусната грешка. Най-фрапиращите разлики в данните на здравната каса са при препарата, използван при трансплантирани пациенти CellCept, където са отчетени 857 423 броя опаковки според протоколите от аптеките, а здравната каса е платила 6 772 опаковки. При супер дефицитното лекарство за диабет Trajenta отпуснатите по протокол опаковки са 10 188, докато платените от НЗОК – 9327. Отпуснатите опаковки по протоколи от лекарствата за ревматоиден артрит RoActemra и Humira също надвишават значително от платените от здравната каса. Не е ясно обаче дали цялата разлика между отпуснатите в аптеките опаковки и платените от касата е обект на паралелен износ. В данните на касата се наблюдава и обратната тенденция – НЗОК е плащала за лекарства, за които няма заверени протоколи от аптеките. Такъв е случаят с лекарството за диабет Humalog. "Какафонията е пълна" "Единственият категоричен извод, който успяхме да изведем от данните е, че какафонията с лекарствата е пълна. Вие виждате разлики от десет пъти между подписани протоколи и платени лекарства, което според нас практически няма как да стане. Не знам доколко могат да бъдат полезни тези данни на хората, които взимат решенията в политиката. Ако това е информацията, с която разполага и Кирил Ананиев, и останалите от здравното министерство, значи не чакайте каквото и да било решение", коментира Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването, където са се опитали да анализират получените от асоциация "Хипофиза" данни. От данните става ясно още, че сега действащите разпоредби срещу паралелния износ се погазват пред очите на институциите. Две трети от износа не се декларира пред ИАЛ "В Изпълнителната агенция по лекарствата всяка една фирма, която иска да изнася лекарства от България, трябва да го декларира предварително. В момента тези фирми, които са го декларирали, са 30, а в НАП износ на медикаменти са декларирали 100 фирми", обясни Добрева. Това означава, че две трети от износителите на лекарства не уведомяват ИАЛ. В това число попада и скандалната фирма "Чирита", която нашумя покрай зрелищната акция на полицията и прокуратурата срещу паралелния износ. С фирмата е свързан соченият за "тартор" на престъпната група за износ на лекарства сириец Амир ал Хусаини, който засега е единственият оповестен участник в нея. Разминаването между данните на НАП и ИАЛ би могло лесно да бъде засечено, но това явно не се случва, което потвърждава необходимостта от изграждането на единна информационна система, която да следи движението на лекарствата. Създаването на такава система е предвидено в промените на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които след половин годишно залежаване най-накрая влязоха в парламента. Системата трябва да бъде изградена в срок от четири месеца след приемането на закона. Промените предвиждат още създаването на ограничителен списък на лекарства, чиито износ ще се спира, ако се констатира недостиг на българския аптечен пазар, което се очаква да срещне мощна съпротива от страна на износителите, които смятат, че причината за липсата на лекарства е в нелегалния реекспорт. Според Добрева забранителните списъци не са дали резултат в Румъния, която е с доста по-развито електронно здравеопазване от България и трябва да се помисли и за други мерки срещу паралелния износ. Двойни цени и отстъпки директно за касата Едно от предложенията е т.нар. двойно ценообразуване, което се прилага в Испания от 1990 година. Там на фармацевтичните компании е позволено да договарят две цени – една за свободния пазар и друга за реимбурсираните от здравните фондове лекарства. Кацаров обясни, че така фармацевтичните фирми могат да регистрират една цена в позитивния списък, а със здравната каса да договарят чрез отстъпки по-ниска и по този начин да се премахне икономическия стимул да се изкупуват лекарства от аптеките и препродават в страни от Западна Европа. Друго предложение, за което отдавна настоява и фармацевтичната индустрия е, е отстъпките за частично платените от НЗОК лекарства да бъдат давани от фирмите директно на касата. Сега за някои лекарствата, които НЗОК поема на 75%, 50% или 25 %, фармацевтичните фирми поемат цялата или част от разликата, така че да са напълно безплатни за пациентите или поне да доплащат по-малко за тях. Отстъпките на фирмите към дистрибутори и аптеки обаче прави тези медикаменти още по-привлекателни за паралелен износ. Затова от бранаша, а и пациентски организации настояват отстъпките да бъдат давани директно на здравната каса.      

Прочети цялата публикация