Проф. Духомир Минев: Корупцията е най-важната причина за бедността и неравенството

Мисля че политиците добре осъзнават, че докато не бъдат положени усилия за разрешаване на проблемите, свързани с бедността и неравенството, цивилизованият свят ще затъва.  Осъзнават го, защото състоянието, в което се намираме, е ефект от техни действия.

Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ проф. Духомир Минев от Българската антибедност мрежа.

У нас предполагам, че също се разбира ясно това по върховете. Съдя даже и по съвсем дребни неща, щом като могат да кажат: "Хората ни мразят", значи много добре знаят какво са направили и какво е отношението на хората към тях. Във водещи световни икономически издания, които рядко си хабят думите напразно, материалите, посветени на бедността, на неравенството, на заплахата за демокрацията от неравенството, вече са един голям процент. Трудно можеш да видиш икономически сериозно финансово или икономическо издание, където да не се казва, че трябва да обърнем тази тенденция, ако искаме да оцелее нашето общество. Въпросът е, че политиките, които са необходими, те са известни какви са политиките за това обръщане, това преодоляване на бедността - така увисват във въздуха досега.

Има практически стъпки, които подсказват, че (политиците по света) наистина се стремят да донесат промени. Мислех, че и у нас има такива и бях сигурен, че започва "обръщане", но последните събития тук малко объркват това виждане, защото най-важната причина за бедността, обедняването, това разстояние и тези неравенства нечовешки и безсмислени, освен за някои, а всичко това се крепи на така наречената „корупция“.

Последните промени не вдъхват толкова доверие. Първо, тази борба с корупцията не изглежда чак толкова успешна. Виждаме със Закона какво става… Освен това, някой малки стъпки, направени преди това, като че ли биват заличавани.  Сега например престои увеличаване на цените. Преди това имаше някакви позитивни промени в разпределението на доходите, което беше добър сигнал, а сега изведнъж се оказва, че позитивите това ще бъдат обрани с промени в цените на енергията и на всички останали стоки.

Минев свидетелства, че по улиците на Сан Франциско има толкова просяци и бездомници, колкото в Истанбул. Той се позова на данни на ООН, според които в САЩ има 40 милиона бедни, а „белите“ сред тях са с 8 милиона повече, отколкото цветнокожите.

Това е общество на изключителна поляризация. Това е едно общество: „справи се или умри“ и ако не се справяш, ти виновен. Но в доклада на ООН се казва  с ясни думи: „Не може да го кажем така „справи се или умри“, че ако не се справяш, си виновен. Човек може ли да каже дали случайно няма да остане без работа, да се разболее от тежка болест, дали всички мисловни кули, които е градил, няма да рухнат в един миг. А обществото какво прави за тези хора?

Едно общество, на едно математическо абстрактно равнище, е толкова по-богато, колкото по-голяма е грижата му за бедните хора, категоричен е ученият. 1,6 милиона българи са действително бедни, а в риск от бедност и социално изключване – 2.9 милиона, обяви той и обобщи че „човек малко се ядосва“ когато вижда на този фон разходите за ограда по границата, за европредседателството или за ремонт на определени пътни отсечки.

Журналистът Димитър  Събев също констатира, че се усеща промяна „ако не в политиките, то поне в говоренето“.

Първото, което трябва да се каже, е,  че ако се остави обществото да се развива самостоятелното, то изпада  в едно анархистично състояние - не се самоорганизира в едно всеобщо благоденствие. Богатите стават по-богати а бедните стават все по-бедни. Използват се някакви лостове, с които богатите облъчват бедните, за да им обяснят колко хубаво живеят. Всичко това видяхме до 2017 година по света и у нас. Може да се обърне с разумна данъчна политика и с активна политика за национално икономическо развитие, базирана на местните общности.

Събев констатира, че голяма част от хората, способни да променят страната, са я напуснали в търсене на реализация, но това не е попречило на икономическия растеж на страната:

Страната става по-бедна откъм човешки ресурси и точно тогава икономическите показатели се подобряват?! Нашите мини си бълват продукция, нашите ниви раждат още и още жито, чуждите заводи произвеждат все повече стоки, а има по-малко хора в България, БВП се дели върху по-малко глави и ето  ти "икономически растеж", базиран на един огромен национален проблем, който с право е наричан демографска криза.

Журналистът се обяви за изграждане на автентични кооперативи като в 20-те и 30-те години на миналия век, които да върнат инструментите за производство в ръцете на хората. Той даде примери за работещи такива кооперативи по света, а проф. Минев даде още примери за полезността на кооперативите.  

Прочети цялата публикация