Израелски адвокат с български корени печели популярност сред мигрантите в Израел с необичайния си подход

Официално в Израел няма сирийски бежанци, но това, че има имигранти от африкански държави е видно по улиците на Тел Авив. Дълго време по южната граница на Израел -  пустинята Негев, не е имало сериозна ограда, а Израел е бил единствената високоразвита и демократична държава, където африканците, които бягат от войната или просто търсят по-добър поминък, са можели да стигнат по суша. Вече навсякъде има гранични ограждения с електроника, но въпреки това ограничени групи успяват да проникнат в Израел. Като правило, страната не предоставя документи за бежанци, но не ги и гони. Напоследък Ерусалим обещава доста значителна сума на тези, които се съгласят да ги отведат в трета държава, където ще са в безопасност. Повечето обаче предпочитат да останат и да работят „на черно“ в Израел, където не достига работна ръка главно в туризма селското стопанство и строителството но се търсят и висококвалифицирани кадри. Затова и много се говори за прецедент, при който африканско семейство е получило документи за бежанци в Израел. Делото е спечелил адвокатът Гай Давид, чиято майка е от България

Първият ми офис беше в южен Тел Авив, където са жилищата на африканците. В началото се обърнаха към мен за дребни адвокатски услуги. Реших, че техните съдби ме интересуват като професионално, така и като човек. Във връзка съм с различни обществени организации като Израелския офис за бежанците към ООН, с Amnesty и други. Те ми съдействат при събиране на доказателствен материал. Участвам в международни конгреси, където споделям опита си. Мисля че интереса си към правата на човека и духът на толерантност съм наследил от семейството на майка ми - едни от спасените евреи от държавата България. Голяма популярност получиха някой от спечелените от мен дела. Те даже станаха сюжети за телевизионни фирма. Едно от тях приключи само преди месец - за съдбата на негърче албинос, чиито родители пристигат от Нигерия преди няколко години и подават молба за получаване статут на бежанци, а междувременно им се раждат момче и момиче. Има една подробност - момченцето албинос.  В Нигерия, както и в повечето държави в централна Африка, отношението към албиносите е двояко. От една страна, се страхуват от тях, защото ги смятат за магьосници, но от друга има поверие, че ако убият и разчленят тялото на такъв човек и изядат късче от него, ще оздравеят и ще бъдат щастливи през целия си живот. Има таен пазар за вътрешните органи на албиноси и също за частички от костите им, от които правят амулети. Семейството твърди, че са преследвани в своята страна. Това не можеше да бъде доказано, но че детето - албинос е в смъртна опасност – можеше. Успях да се преборя да отворят отново досието им и въпреки първоначалния отказ те получиха статут за семейство бежанци…

Прочети цялата публикация