Как детското кино и психоанализа могат да помогнат на деца от рискова среда

Ателие "Прегърни ме", което години наред работи с изостави деца и ги учи да се утвърждават чрез занимания с изкуство и занаяти, миналата година експериментира с интересен проект "Детско кино и психоанализа – превенция на асоциално поведение и агресия". Включени бяха 17 деца на възраст от 10 до 14 години, настанени в Центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) на територията на гр. София. За шест месеца децата заедно с група от експерти (психолози, педагог, арт терапевт и експерт социални дейности) гледаха и анализираха десет специално подбрани филма. Целият процес бе обмислен така, че да създаде условия, среда и време, които да направят възможно началото на базирана на артистични практики работа, повишаваща емоционалното осъзнаване, зрялост и саморегулация на децата. "Методът за работа с деца, създаден от д.м.н. Вивиан Праматаров и проф. Андреас Хамбургер, е част от развитието на психоаналитичния възглед за потенциално възможната срещата със себе си, посредством личните реакции, предизвикани от филма. Когато публиката е от възрастни, поканата е да се споделят асоциациите и преживяванията в открита дискусия. Децата изразяват съзнаваните и несъзнаваните си емоции първо на белия лист, като рисунка – във форми и цветове. Символизираните вълнения не се психологизират и интерпретират. Децата разказват за тях и така съумяват да артикулират емоциите си. Груповата дискусия между психолозите и децата е защитено пространство за спор, изява, или скривалище. Процесът се филмира и играта "на кино" продължава", обясняват създателите и вдъхновителите на проекта, осъществен с подкрепата на Фонд "Социална закрила" към Министерството на труда и социалната политика. "Когато децата гледат кино, те се идентифицират с "възможни светове", избледняващи след 90 минути. Свободни от предизвикателствата на реалността, те експериментират с идеи и чувства, ролеви модели и идентификации. Умението емоциите да се разпознават, назовават и да се свързват с другите е в основата на емпатията и емоционалната зрялост. Ние вярваме, че възможността да се възприема света и отношенията в много нюанси, прави съществуването ни по-пълноценно", казва гл. ас. д-р Камелия Ханчева, психолог. "Начинът, по който децата възприемат света е доста различен от начина, по който възрастните го възприемат. Приликите започват да се случват след 12-13-15 годишна възраст, когато светът през очите на юношите и светът през очите на възрастните вече е индивидуални, а не възрастово различен. Децата виждат много повече контрасти и много по-малко нюанси в преживяванията. И ние трябва да ги научим, както художниците ги учат – да нюансират цветовете в рисунките, ние да трябва да ги учим да тонират емоциите, преживяванията си. Да не разделят света на черно и бяло", допълва тя. "Аз разказвам постоянно за нашите срещи. Правя го, защото това, което се случи, надхвърли всякакви мои първоначални очаквания", споделя педагогът на проекта Богдана Манова-Чонкова. "През това време децата се отвориха към нас, по-големите. Часовете, прекарани толкова смислено, уплътнени във всякакви интересни занимания, ни ги представиха по един много друг, много различен начин. Разбраха, че могат – могат да рисуват, могат да говорят, да говорят за чувствата си. Голяма част от напрежението, което те носят, се смъкна. И децата се почувстваха, в рамката на всички 10 сеанса, пък и след това, много по-защитени, много по-щастливи", казва тя. "Срещите с децата са изключително преживяване. Това е едно вълшебство – което се случва тук и сега. Аз научавам много и съм благодарна, че те ме допускат до техния детски свят. Те отварят малко една врата. И ми казват: Ти имаш право да влезеш сега. Но само за два часа. Очаквам те да разберат повече себе си. Да съумея да им помогна да изградят една стабилна личност, която ще им помогне в живота по-нататък", коментира Вивиан Праматароф-Хамбургер.

Прочети цялата публикация