Г. Георгиев: Все още редакциите не осъзнават нуждата от софтуер за анализ на фалшиви новини

Борбата с фалшивите новини един от приоритетите, по които се очакват резултати в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. След среща снощи в Брюксел с главните изпълнителни директори и високопоставени представители на онлайн платформи относно борбата с незаконното съдържание, по инициатива на комисар Мария Габриел Еврокомисията призова интернет платформите за по-ефективен контрол над незаконното съдържание онлайн там.
А във времената, когато хората все по-трудно различават истинното от неистинното, все по-често се обръщаме към технологиите, за да ни помагат. И България не изостава от световните тенденции, които са за създаване на механизъм за по-лесно разпознаване на информационния поток. Как стана това и кои са хората, които се занимават у нас с това разказва репортерът Добромир Видев. 
"Тypckа фирма взима на концесия връх Шипка", "Вдигат гигантска джамия за 60 млн. лева до паметника Левски", "Държавата дава на всеки пари, ако се махне от София"  - това са само част от заглавията, на които над 4 милиона интернет потребители в България могат да попаднат. А ако сте като онези два милиона и 400 хиляди българи, които ползват основно социалните мрежи, шансът да попаднете на подобни заглавия е много голям.
Аз съм само срещу медиите и пресата, които произвеждат фалшиви новини, казваше американският президент Доналд Тръмп. Но дали онова, което четете е определено като фалшива новина, дезинформация, неинформация, слух или лъжлива новина, няма никакво значение. Причината - няма дефиниция, и то дори журналистическа, за това какво е невярна новина. Опитите за ограничаването на подобни информации, които често пъти са със сериозни социални, политически дори и лични последици накараха обаче големите интернет гиганти да разработват филтри, да започнат и да работят с журналисти, за да намалят възможните негативни ефекти от разпространението на подобни информации.
Георги Георгиев, който е част екипа на българска компания, разработваща от няколко години приложения за проверка на фалшиви новини в рамките на европейския проект "Ферм", разказва: 

Имаме така наречената "Златна група" от истории, които са лъжовни и такива, които са истини.  Използваме изкуствен интелект, на който му подаваме тези неща като примери и той успява да се научи  - самата система първо взима текста (като и се опитва да разбере в дадения текст и във видеата, понеже те са най-често с говор) и го анализира  -  и в този текст се опитва да разбере какви хора, какви събития, дати, числа (напр. пари) има и ги групира  -  чрез тях тя се опитва да го върже към отворени данни. Вие знаете, че в отворените данни , там има имена на хора, на организации.... Накрая системата  не се опитва да вземе решение: "Това е истина - това е лъжа" , а се опитва на един добре подготвен журналист да му направи нещо като работна среда. Да му покаже история и от социалните мрежи, и какво се случва от  новините, какво се случва и от броудкаст видеата какво се случва.  Отворени данни дали има за даденото нещо  и как вървят с времето . Журналистът вече преценява кои точно истории да следи, кога да вземе решение, дали да вземе решение да алармирам.

Дали тези фирми и изследователи не правят новата журналистика? Георги Георгиев е съгласен с това твърдение, но казва, че засега българската фирма не е успяла да намери пазар за продукта си у нас. Софтуерът струва пари, редакциите още не осъзнават нуждата от него, смята Георги Георгиев. Факт е обаче, че подобни системи имат нужда от сериозна доработка, защото разработки съществуват съвсем от скоро. 
Момчил Хардалов , който е част от екипа проф. Иван Койчев от Факултета по математика и информатика на Софийския университет,  учи машините да разпознават фалшиви текстове. По зададения  от Хардалов алгоритъм изкуственият интелект на СУ успя доста успешно да разконспирира фалшивостта на две от заглавията от началото на репортажа.Анализът, който Момчил Хардалов ни изпрати, посочва, че изводите да достоверността от само  36% и 18% са направени заради използването на езиковите конструкции, които не са характерни, за новинарска статия - например използване на минало време. "Изсипването" на факти също не е в полза за достоверността на новината, както и резкия контраст та понятния като "паметникът на Васил Левски" и "гигантска джамия". Третата новина, която дадохме на Момчил Хардалов е оценена като „пълна с вярна фактология и е написана в стандартен новинарски стил, което прави "правилното" разграничаване на новината като "фалшива", почти невъзможно (дори и за човек)".
Целия репортаж чуйте от звуковия файл. 

Прочети цялата публикация