БНР | 11.01.2018 20:00:49 | 224

Б. Вълчев: Химера е да очакваме рязко увеличаване на стандарта на живот в тези 6 месеца


България е част от Европа и в последните 10 години този дебат не е прекъсвал. Много от темите от предходното председателство ще бъдат продължени, но сега имаме възможност в тези 6 месеца някой теми, които са по-важни за нас, да ги изтикаме по-напред в дневния ред на Европа. Въпреки че, по принцип, председателството има по-скоро организационен и технически характер, все пак ще имаме възможност важните за нас теми да ги направим централни за Европейския съюз

Това каза за „Хоризонт“ преподавателят по „Европейска политика“ в УНСС Бойко Вълчев.

Всеки го гледа от неговата гледна точка. Хората ги интересува как техният живот ще се промени, а политиците в Брюксел ги вълнува да се решават  дългосрочните проблеми на Европейски съюз. Двете неща са свързани, но начинът, по който българите ще усетят ефектите от председателството ще е малко разсрочен във времето. Ако Европейският съюз  реши наистина комплицираните въпроси, пред които стои, в перспектива стандартът на живот ще продължи да се подобрява. Но да очакваме сега, в тези шест месеца да очакваме рязко увеличаване на заплатите и стандарта на живот, е химера.

Вълчев оцени като „много голям жест“ от страна на Доналд Туск решението му да произнесе речта на български:

Със сигурност фактът, че много силно акцентираме върху българската култура като важен елемент от българското председателство беше отчетено от председателя на Европейския съвет. Според мен, той направи най-силното изказване и най-милия жест към българското председателство, което няма как да не ни трогне.

Вълчев е категоричен, че ЕС е в криза, предизвикана от отцепването на Великобритания. Обединението е пътят, по който всички трябва да вървим, ако искаме ЕС да върви напред, категоричен е той.  

Истината е, че проблемите и с Полша, и с Великобритания са опит, който мотивира всички останали държави да вървят напред. В този смисъл изборът на точно това моето за Председателството е изключително на място и неслучайно всеки един от най-влиятелните хора в ЕС го възприема присърце. Истината е, че, от друга страна, това желание за солидарност и за Обединение няма как да не минава през самите решения които ЕС ще взима през тези 6 месеца. Да, ние сме председател, пределно ясно е какви са процедурите за взимане на решения в ЕС и, ако страни като Полша блокират консенсуса, той  може да е ключова дума за нашето председателство, но да не се случи и това не зависи от нас.

ЕС има лостовете, с които да въздейства на Полша, особено предвид на недостатъчните средства за кохезионна политика, коментира той. Експертът коментира и темата за Брекзит в контекста на българското председателство:

Великобритания установи, че в тези преговори не е в силната позиция и по-скоро трябва да приема или да не приема това, което ЕС ѝпредлага. По-голямата дилема е дали Великобритания ще приеме. Истината е, че доста тежки условия се поставят на Великобритания. Още по-голямата неизвестна е дали там ще се проведе втори референдум, защото ако се проведе, може би самият процес на преговори значително ще се забави и оттам нататък бремето върху България, като страна която трябва да се стреми да постигне съгласие между различните членки по преговорите ще намалее.

В Европейския съюз обикновено големи и малки страни имат доста разнопосочни интереси. Така е направен графикът на председателствата, че обикновено в едно има две малки и една голяма страна. Самият брекзит направи голяма услуга на Българското председателство, защото почти никога не се случват трите държави в председателство да са малки. Ако Великобритания беше в тройката ни, сигурно щеше да се опитва много да доминира.  Това значително облекчава усилията за издействане на някакви компромисни позиции. Ако те след време се върнат, ще се окаже, че Brexit е била единствено да ни помогне по-лесно да мине нашето председателство.

Правителството със сигурност би искало цялото внимание да е насочено върху откриването на председателството, но вниманието е било отклонено от протестите. Европейските журналисти обаче са свикнали големите събития да са придружени от протести, коментира той и оцени гражданското общество като „жизнено“.

Подкрепата на ЕК и ЕП за членството ни в Шенген е налице от 2011 година, припомни Вълчев. Решението обаче трябва да се вземе с единодушие от държавите членки, а 4-5 от тях не са променили позицията си.

България има шанс да прокара някои от важните си въпроси, но по времето на Председателството не може да настоява нейните интереси да бъдат на първо място. Тя по-скоро трябва да се стреми общите проблеми на Европейски съюз да намират своите компромиси, а не да отстоява своята позиция и да монополизира дебата.

Във всяка една от държавите-кандидатки от Западните Балкани има проблеми, а в Западна Европа има умора от разширяването на ЕС, коментира Вълчев. Австрия и Румъния обаче също са ангажирани със Западните Балкани и това е добра възможност.

Журналистът Весела Владкова, която се е срещтнала с еврокомисаря Йоханес Хан сподели, че и според него сега е моментът да бъде повдигната темата за Западните Балкани. Според Вълчев би било голям успех, ако по време на Българското председателство бъде разрешен спорът с името на Македония.


Прочети цялата публикация