БНР | 18.01.2018 12:16:09 | 106

Как ще се промени след 2019 година начинът, по който се преподава Комунизмът в училищата


От 2019 година ще се изучава историята на България в периода 1944 да от днес ще се преподава по различен метод. Историкът професор Евелина Келбечева от Американския университет- член на Управителния съвет на фондация „Истина и памет“ и част от гражданската петиция за необходимостта от изучаването на тоталитарния режим на БКП в училище още от 2013 година  обясни за предаването „Хоризонт до обед“:  

Променя се начинът, по който се вижда цялата история след 9 септември. Досега програмата, каквато беше представена за обсъждане в началото на ноември септември 2017  година, беше абсолютно неприемлива. Стъпка напред има в последния период – след 1944 година, където липсваха каквито и да било понятия, освен „коопериране“.  В новата програма ще има някои термини, без които този период може да бъде: „съветизация“, „комунизъм“, „диктатура на пролетариата“, „народен съд“, „репресивна система“, „горяни“. Ще изучават и икономическите процеси с експроприяция, с насилствено коопериране, със социалистическа индустриализация. Сега ясно се виждат различните етапи в развитието на режима. Ще се сравняват за първи път Димитровската конституция и Живковската, която узаконява неговия едноличен режим.

Българската историография е натрупала огромни масиви от документални и интерпретативни текстове и това трябва да бъде отразено и в учебното съдържание смята тя.

Професор Евгения Калинова от Софийския университет – специалист по съвременна история на България и автор на няколко книги за българските преходи обаче изрази песимизъм към промените:

Запознах се с последния вариант – този, който беше публикуван. Бих искала да кажа, че това обществено обсъждане не беше в истинския смисъл, според мен, обсъждане. Дори от интернета,  които чета напоследък, става ясно, че е определени сърди са били поканени да участват.

Искам да подчертая че периодът след 44-та година присъства в учебниците за 10 и 11 клас и дори за 6 клас.  Не за първи път се изучава този период, но очевидно не се изучава, според някои колеги, по начина, по който те смятат, че трябва.

Калинова изтъкна, че голяма част от понятията присъстват и в досегашните учебници, а в новата програма липсват и други съществени термини като „референдум“ и „дисиденти“. Тя изтъкна, че промяната в програмата е извършена с политическата подкрепа на определена партия и попита Келбечева дали за новите термини е търсено мнението на експерти или на тази политическа сила.Келбечева обаче декларира, че е имало политическа воля за промяна в програмата, но не е имало политическа намесав авторството. 


Прочети цялата публикация