Опасностите на дигиталната демокрация

Министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо имаше велика реплика в речта си пред форума в Давос миналата седмица: "Темпът на промяната никога не е бил толкова бърз, но и никога вече няма да е толкова бавен". За мен това беше ключовото послание от Световния икономически форум. Водещите новини може и да се въртяха около речта на президента Доналд Тръмп "America first", но истинската тема беше за крехкостта на националните държави във време на технологична промяна. "Дигиталната икономика и обществото" бе най-популярната тема на тазгодишния форум в Давос, ако се има предвид броят на сесиите и жуженето в социалните медии. "Мръсната" тайна на Давос е, че гръмко обявената "Четвърта индустриална революция" - съкращение за възхода на всеобхватната автоматизация, Big Data (големи масиви данни) и изкуствения интелект – кара повечето хора да се чувстват по-малко, а не повече сигурни, поне в краткосрочен план. Способността на редица компании – застрахователни, здравни, търговски и пр. - да персонализират почти всеки вид продукт и услуга, базирайки се на потоците от данни, не е само смяна на модела. Това е фундаментално предизвикателство към либералната демокрация. Да видим например промените в застрахователния бизнес. През последните 200 години той винаги се е основавал на идеята за обединяване на риска – осреднете цената на застраховането на индивидуалните домове, коли и животи и тогава разделете тази цена между всички. В ерата на данните застрахователните групи ще могат да извличат информация от проследяващите устройства в автомобилите ни или от сензорите в домовете ни и да я използват, за да изобретят хиперперсонализирани политики. Например вие ще може да бъдете възнаградени (с по-ниска цена на застрахователната премия например) заради поставянето на нова водопроводна система в старата си къща (сензорите ще измерят колко добре работи тя) или заради по-бързото спиране на червен светофар. Но в същото време можете и да бъдете наказани, когато 16-годишният ви тийнейджър пуши трева в стаята си (детекторите за дим ще предадат съобщението на вашия застраховател в реално време) или ако пропуснете да изчистите снега пред вратата си, преди да се заледи (застрахователите биха могли да знаят кога и дали сте го направили, и така да ограничат собствената си отговорност, ако случаен минувач се подхлъзне). Разбира се, човек ще може да се включва или изключва от всичко това, макар и не много прозрачно или евтино (имайте предвид, че на комерсиални платформи като Фейсбук или Гугъл човек може да се откаже от правата си да използва даден продукт или услуга сравнително лесно). Но по-притеснителното последствие е, че може да се появи подкласа, която не подлежи на застраховане, и която няма да бъде част от средностатистическите процеси. Кой ще застрахова тези хора? Най-вероятно кредиторите за бедни или държавата. Това изважда друга "мръсна" тайна на дигиталната ера. Както американското правителство с години субсидираше търговците на евтини стоки, които не плащат на работниците си нормални заплати, така вероятно правителството ще се наложи да гарантира мрежата за социална сигурност за новата дигитална подкласа. Проблемът е, че публичният сектор няма капацитета да го направи. Той има да се справя с трилиони долари дългове, натрупани от финансовата криза насам, без да споменаваме засилващата се политическа поляризация, която прави много трудно формирането на консенсус по който и да е въпрос. С нарастването на дигиталното разделение е много вероятно да се увеличи разочарованието от държавата, което стимулира омагьосания кръг на политическо разочарование и дисфункционална икономика. Другият риск е, че вместо да изискват повече не само от правителствата, но и от бизнеса, който монетаризира нашите данни, гражданите ще останат пасивни. Това е тема, която финансистът Джордж Сорос засегна в речта си в Давос, като отбеляза, че технологичните групи "склоняват хората да се откажат от автономността си" и че е "истинско усилие да се отстоява и защитава това, което Джон Стюарт Мил нарече "свобода на мисълта". Съществува вероятността, че веднъж загубили я, хората, които израстват в дигиталната ера, трудно ще могат да си я върнат обратно. Г-н Сорос отбеляза риска от "съюзи между авторитарните държави и тези големи, богати на данни ИТ монополи, които ще обединят зараждащите се системи на корпоративно наблюдение с вече развитите системи на организирано от държавата наблюдение". Звучи като по Оруел, но това е състоянието на играта в Китай, където най-големите технологични групи и правителството са близко свързани. Наистина, някои от дигиталните учени, с които разговарях в Давос, изразиха завист за лекотата, с която се събират данни, въпреки че се притесняват за политическите последствия. Ето защо най-оптимистичният момент, който имах в Давос, беше с Ила Нурбакш, професор в Института по роботика към Университета "Карнеги Мелън", който, притеснен от въпросите, които отбелязах, стартира проект, за да образова децата от началното училище за силата на данните, за рисковете и ползите, и как да работят с тях в своя полза. Децата могат да проследят например броя на колите около тяхното училище, да изчислят потенциално генерираното замърсяване, след което да се свика среща, за да се натиснат отговорните фактори за нови правила за движение и паркиране. Идеята е да се създаде ново поколение на граждани-учени, които разбират могъществото на данните. Ако това наистина се случи, самите граждани ще започнат да изискват много повече контрол върху данните.

Прочети цялата публикация