Проф. Л. Трайков: Диагностиката и лечението на деменцията у нас са на световно ниво, но не и грижата за пациентите

Екип от български специалисти невролози, начело с проф. д-р Лъчезар Трайков, работи по няколко европейски научни проекта за това как институциите да взаимодействат при нужда с болните от деменция. Това включва таксиметровите служби, полицията и банките, обясни пред "Хоризонт" проф. Трайков, който е член кореспондент на БАН, водещ специалист по дегенеративни заболявания на мозъка и ръководител на Катедрата по неврология в Медицинския университет-София, както и на отделение в Клиниката по неврология в Александровска болница.   

Екипът на проф. Трайков  работи в тясно сътрудничество с невролозите от университета „Каролинска“ в Швеция, председателстващи Европейския консорциум за проучване на деменциите, в който България заема основно място.

Пациентите с деменция представляват съвсем различно предизвикателство към обществото, обяснява проф. Трайков, като допълва, че в развитите страни е утвърдена практиката обществото се обучава как да реагира и да подпомага хората с това тежко заболяване, при което страда интелектът: 

Западните общества отделят много повече време - говоря не толкова за медицинската страна на деменцията, ние с медицинската страна като че ли се справяме сравнително добре. Нашата диагностика в страната е на изключително европейско и световно ниво, лечението също.  Но в насока грижа за болния с деменция, в насока присъствието на обществото в тази грижа  -  там като че ли има много неразрешени въпроси. 

Дементният пациент не е като да гледаш пациент с онкологично заболяване, не е като да гледаш пациент със сърдечно заболяване - пациентите с деменция са точно обратното, те обикновено нямат тежки соматични проблеми, сърдечно са много добре, белодробно също  - тоест са в едно много компенсирано соматично състояние, много енергични, но в същия момент с много тежко увреден интелект. 

И при това положение създават съвсем друга необходимост и представлява съвсем друго предизвикателство към обществото и към всички обществени институции.  И има центрове, така наречени, но те не са достатъчни.  В нормалната европейска практика има няколко вида центрове  - има центрове дневни, така наречени, където пациентът може да се прекара един ден, има центрове, в които пациентът може да бъде заведен само за три-четири часа, докато се провежда някаква специална процедура, която ще стимулира неговия интелект, има центрове, където бихте могли да ги оставите за 2-3 дни.  И има т.нар. домове - които са пригодени специално за гледане на дементни пациенти. Когато говорим за грижа за пациентите, те са много по-различни от старчески домове, тъй като там би трябвало лицата, които пребивават да са с нормален интелект сравнително, или пък така наречените хосписи, където хората са със сериозни соматични проблеми. 

НЗОК и държвата вече са осигурили диагностиката и лечение на дементно болните у нас, казва проф. Трайков:

Имаме клинична пътека - кратичка вярно, за три дни, но  напълно достатъчна, за да може да се осъществят необходимите изследвания за един пациент, за който има съмнение за дементно сътояние, да се тестват най-подходящите лекарства.  ще рече, че при добра организация за тези три дни ние поставяме диагнозата и започваме лечението, което после ще продължи, разбира се, в домашни условия. 

Прави чест на нашата държава, че пое разноските 100% за диагностиката, което помага да се наредим до развити европейски страни  - естествено ние не поемаме всички разходи, не може да си позволим в  тази кратка пътека нито да направим позитронно-емисионна томография, нито магнитен резонанс на всеки, но и много малко страни могат да си позволят такъв лукс. 

Все още лекарствата не се покриват изцяло от здравната каса, а те не са скъпи. Дори при 100 % покритие на комбинирано лечение на деменцията сумата няма да надскочи  повече от 40 лева на месец, пресмята проф.Трайков и допълва, че е крайно време лекарствата да се заплащат изцяло от Касата.

Продължение на темата за това справяме ли се като общество в грижата на болните от деменция предлага репортерският поглед на Спас Крайнин, който разказва за съдбата на две семейства - от Пловдив и Горна Оряховица. От града под тепетата е е примерът за намерено добро решение за грижа за страдащия от деменция  -  това е съпругата на пловдивчанина Кольо Бонев, който е неин личен асистент и участва в няколко специализирани програми. Казва, че проблем е липсата на достатъчно подготвени кадри, които да се занимават с деменция. По-различно обаче стоят нещата в Горна Оряховица, където Величка Павлова се грижи за своята 88 годишна дементно болна майка, като разчита единствено на вдовишка пенсия от 140 лева. Само лекарствата струват 67 лева месечно, казва Павлова. 

В коментар по темата Валентина Маджарова от фондация "Състрадание Алцхаймер България"  изтъкна, че  при желание от страна на социалната система у нас - на държавата и общините, тя може да работи успешно в полза на страдащите от деменция: Но не винаги желанието е достатъчно. Проблемите на хората в България са много и те имат нужда от подкрепа както в личен план, така и финансово:

Би трябвало общината да информира близките за програмите за подпомагане, за да знаят те към кого могат да се обърнат и да получат помощ, допълни Валентина Маджарова. Тя смята, че, тъй като болните от деменция се нуждаят от 24 часова грижа, те те трябва да са осигурени с личен асистент, който да се грижи само за тях, а не за още пациенти, както се практикува в момента у нас. Броят на чакащите болни с деменция, които се нуждаят от личен асистент, обаче расте постоянно.  

Повече по темата ще научите от звуковия файл.

Прочети цялата публикация