БНР | 05.02.2018 15:50:32 | 86

Велислава Донкина: Да се преформулира агресията, е козметична мярка


Протестите срещу насилието може би са важен елемент в живота  на едно общество. Аз обаче мисля, че по-важно е включено и нашата лична отговорност

Клиничният психолог Велислава Донкина за  „Нещо повече“ по „Хоризонт“. Тя припомни, че в миналото е имало протести на родители срещу учителите, на учителите срещу родителите и такива срещу ученическата агресия.

В крайна сметка, агресията е естествен феномен в поведението на всяко човешко същество. Тя не е нещо лошо. Един нормален и здрав човек би трябвало да може да изрази тези чувства. Въпросът е обаче за нейното овладяване, за вкарването ѝ в определени граници, за културните и социално обусловени форми да проявиш поведение, мотивирано от този тип чувства.

Много е трудно да си учител, защото това е преди всичко, една символична роля  - едно продължение на фигурата на родителя, хора които, особено в по-горните класове, много пъти са важни като личности за развитието на едно дете. Това изисква много умения! Един побеснял учител, който бие свой ученик,  прилича на един отчаян и безпомощен родител, който в пристъп на отчаяние бие детето си, защото вече няма какво да направи. Това сигурност не е добро поведение, но в същото време показва колко самият този човек е прегорял, неподкрепен и колко му е трудно на него самия.

Да се преформулира агресията е вече козметична мярка. Мисля, че много преди това още има какво да се направи, когато се говори на едно дете за това какво чувства и как има право да се чувства по този начин, но как може или не може да постъпи. Да бъдеш ядосан е абсолютно допустимо е право на всеки човек, но това не означава, че трябва отидеш и да набиеш някого. Възрастите са тези хора, които би трябвало да подпомогнат децата в усвояването на това умение какво да правиш през чувствата си и как да не ги отричаш, но да ги поставяш в едни рамки, които културата и обществото е задала, за да можем да живеем заедно

Според Донкина, не бива възрастните –учители и семейство - да „си прехвърлят топката“ в борбата с агресията. Според нея, прехвърлянето на децата от градина „Хризантема“ в друго място не решение в глобален план:

За съжаление, това не е решение, защото не може непрекъснато да се мести един човек от едно място на друго с идеята, че така няма да има проблем. Трябва да се интервенира на всички нива в системата, за да може не само такива неприятни случки в живота на едно дете или на едно семейство да не се появяват, но не могат и самите специалисти, които работят – учителите, социалните работници, психолозите в училищата – да бъдат подпомогнати в това да се справят по-добре и да не достигат до такава степен на безпомощност.


Прочети цялата публикация