Как да направим дома си по-добро място за живеене

Какви са основните принципи, които превръщат жилището ни в дом, за това разказват двама архитекти, специализирали в интериорния дизайн - Антонина Илиева от студио DIY и Димитър Рахов от студио Hash.

Когато става дума за промяна на интериора на жилищното пространство, е много важно хората да си дават сметка в какъв по-голям контекст стои това пространство. Например, ако сме София какъв град е София, какво ще се види, когато излезеш извън жилището, входното пространство и т.н. Затова е хубаво да си представяме София в най-хубавия й вид, разказва Антонина.

Като погледнем цялата среда, започваме да изследваме функцията и на другите фактори като пространството и светлината, както разбира се и желанието на клиента. Всички започваме освен от изследване на пространството, и от изследване на самия потребител. Правим нещо като психологически профил на самия потребител - от какво има нужда, как живее. Почти се въплъщаваме в неговото ежедневие, за да изследваме какво би желал от самото пространство и функцията му и тогава взимаме решения, обясни Димитър.

Това, че всеки човек е индивидуален не позволява да се обобщават тенденции за хората в столицата и да се предлагат готови решения. Интериорните дизайнери дори окуражават хората да търсят тази своя индивидуалност при създаването на едно пространство. Индивидуалността на всеки дом се определя от това кое е най-важното за дадения човек, за един това може да бъде кухнята, за друг - една голяма библиотека.

Техническите детайли отстъпват на естетическото чувство на дизайнера и студиото което представлява. Човек избира именно това естетическо чувство, допълва архитектът, т.е., когато решим да се доверим на интериорен дизайнер е добре да имаме предвид неговия стил и това доколко той съвпада с това, което ние искаме. Ние като архитекти сме длъжни дори по душа да сме минималисти, да направим някой класически интериор или смесица - някаква еклектика, бързо обяснява Димитър.

Според Антонина, обаче не точно стила определя дали проекта има завършено звучене и някаква цялостност, а по-дълбоки принципи като структура на пространствата, провеждане на някакъв детайл, който е свързан със структурата на помещенията. Тенденцията на отворените пространства все още е факт. Това е така, защото хората започват да осъзнават красотата на пространството, обяснява Димитър.

Има такава тенденция за сливане на пространствата, но тя произхожда от нещо друго и то е търсенето на някаква по-богата вариативност на пространствата, а в контекста на средно големи градски жилища, тази вариативност е по-трудно да се постигне с мънички килийни стаи, обяснява Антонина.

Въпреки това обаче, когато има големи пространства не е нужно да бъдат обединявани. Димитър допълва, че тази вариативност може да бъде постигната и с мобилни мебели или подвижни стени. Вече има мебели, които се движат по релси, вградени в тавана или пода и т.н.  

Ако искаме да обособим работно помещение в дома си, то специалистите съветват, това помещение да бъде обособено отделно от ругите в дома, за да не се объркват функциите. Най-малкото човек възприема едно пространство, където работи по един начини и мястото, където си почива по друг, затова е добре да не се работи в спалнята, казва Димитър. Всяка една дейност има различно решение и способите за това решение също са много, допълва той.

Според Антонина, дизайнерите и до днес разсъждават как еволюира домът спрямо това какво се случва в живота на човек. Тя прави аналогия с коуоркинг пространствата (coworking - споделени работни пространства- бел. ред.) - там помещенията са слети, но могат да бъдат и разделени. Освен това осветлението в работния кът може да бъде използвано като преход от работното към домашното пространство. Ако има тенденция в материалите, то тя е, когато става дума за жилище, хората да избират естествените материали - камък, дърво, метал, стъкло и предпочитат да използват материали, които носят духът на времето, допълва Антонина.

Прочети цялата публикация