Mediapool.bg | 07.02.2018 16:35:29 | 97

Закони спъват дуалното обучение


Нормативни пропуски са една от основните пречки пред т. нар. дуално обучение в България. До края на март министерствата на образованието, социалната политика и икономиката трябва да намерят решение на проблемите, които след това да бъдат обсъдени и евентуално приети от парламента. Това стана ясно по време на съвместно заседание на парламентарните комисии по образование, социална политика и икономика, посветено на този вид професионално обучение. Прилагането му в България започна по проекти с европейско финансиране, а от тази година са осигурени и 300 000 лева от държавния бюджет за стипендии на учениците. Ползи В дуално обучение се включват ученици от професионални гимназии, които три дни в седмицата работят по специалността в местни фирми. За работата си в компаниите гимназистите получават заплащане и сключват трудови договори. Тъй като част от младежите не са пълнолетни, за наемането им се иска разрешение от Главната инспекция по труда. Паралелките с дуално обучение вече са пълни, при положение че преди това не бяха особено привлекателни за кандидат-гимназистите, твърди Петя Евтимова, ръководител на един от проектите за дуално обучение. Броят на отпадащите ученици в такива училища рязко намалял. Дисциплината се подобрила, тъй като децата придобивали трудови навици като това да отидат на работа навреме, а това се отразявало и на поведението им в училище - закъсненията и отсъствията от час намалели. Интересът от страна на работодателите също расте, като в програмите се включват основно български фирми, стана ясно още от думите на Евтимова. Компаниите обаче настояват да се въведе и законово изискване учебните програми да се актуализират на всеки три години, за да са съобразени с последните тенденции в съответния сектор. Специални договори Подписването на трудови договори по Кодекса на труда създава проблеми на фирмите, обясни Петя Евтимова. От изказванията на министрите и депутатите по време на комисията се разбра, че ще се прави специален договор за работа по време на образованието. Много е вероятно той да не дава право на платен отпуск на учениците, какъвто се полага при нормалните трудови договори. Възможно е учениците да не се осигуряват за всички рискове като за болест например, а само за трудови злополуки. Ще трябва да се реши и въпросът с плащането на здравни осигуровки, тъй като младежите се осигуряват двойно - веднъж от държавата и веднъж от работодателя. Вероятно ще се приложат правилата, които важат за работещите студенти - те трябва да декларират, че работодателят им ги осигурява, за да спрат плащанията за здраве от държавата. Краен срок Тези проблеми не се поставят за първи път, а по разрешаването им трябва да мисли работна група, в която влизат представители на социалното, образователното и икономическото министерство. От изказванията на министрите стана ясно, че проблемът продължава да виси заради спор в кой точно закон да бъде уреден. Според социалния министър Бисер Петков това трябва да се случи в специалния Закон за професионалното образование и обучение, а не в общите - кодексите на труда и за социалното осигуряване. На същото мнение е и председателят на социалната комисия и бивш министър на труда Хасан Адемов. Той даде за пример, че по този начин е уреден въпросът с договорите на специализантите по медицина. Според министъра на образованието Красимир Вълчев обаче промените не трябва да се правят в Закона за професионалното образование и обучение, а в Кодекса на труда. Аргументите му така и не станаха ясни. Според Петя Евтимова някои работодатели имат проблеми и с получаването на разрешения от Главната инспекция по труда за наемане на непълнолетни. Тя определи като абсурдни ситуациите, в които фирмите имат зелена светлина да сключат договори с учениците през лятната ваканция, но получават отказ за това по време на учебната година. Няма статистика за това колко са издадените разрешителни за наемане на ученици, участващи в дуално обучение. Според данните на инспекцията по труда за миналата година са получени общо 7088 искания за наемане на младежи под 18 години. От тях около 6500 са одобрени, а 128 - отхвърлени. През 2016 г. исканията са били близо 5300. От инспекцията по труда обясниха, че откази се дават, ако условията на труд не позволяват наемането на непълнолетни и допълниха, че и за напред ще отказват разрешения, ако средата е нездравословна.

Прочети цялата публикация