Камерите в градини и училища можело да демотивират учителите

Поставянето на камери в стаите в детските градини и училищата може да демотивира учителите, а видео наблюдението няма да реши основния проблем - липсата на доверие между преподавателите и родителите. За това трябва да се подобри връзката между образователните институции и родителите. Това обясни министърът на образованието Красимир Вълчев в петък. Коментарът му беше по повод разгорялата се наново дискусия за задължително видео наблюдение в детските градини, с което да се предотвратят случаите на насилие на възпитатели над деца. Дебатът за видео наблюдението започна наново след поредния случай на грубо отношение на преподавател към деца, заснет със скрита камера в градина в Бургас. "С камерите в учебните заведения рискуваме да влезем в спирала на търсене на липсващо доверие и заместването му с технически средства", коментира Вълчев. Според него видео наблюдението няма как да замести основния елемент, на който е базирана образователната система - доверието. Вълчев смята, че основание за задължително следене с камери на помещенията в детските градини и в класните стаи винаги може да се намери, но ефектът може да е обратен. Всъщност голяма част от учителите не са съгласни работата им да се следи с камери. Срещу това предложение са и учителските синдикати. В част от детските градини има видео наблюдение в стаите, но преподавателите и родителите имат право да откажат да се записва и тогава директорите трябва да се съобразят с това. Диалог с родителите Според образователния министър решението на проблема не е в поставянето на камери, а в подобряването на диалога между родители и учители. "Призовали сме училищата и детските градини да инвестират усилие във взаимодействие с родителите", каза Вълчев и добави, че за да бъдат улеснени директорите, министерството е направило списък с добри практики за работа с родителите. Вълчев осъди поведението на преподавателя от детската градина в Бургас и заяви, че няма как директорът или останалите хора от колектива да не са знаели за агресивните методи. Според него те са проявили "непрофесионална толерантност", въпреки че става въпрос за "практика, която е осъдителна". Промени за първокласниците Образователното министерство смята да прецизира текст от наредбата за прием в първи клас, предложен за обществено обсъждане преди дни. Целта му е да се предотврати сегрегацията на децата от ромски произход и да се даде възможност на общините да насочат първокласниците от този етнос към други училища, а не само към тези, в чиито район попада адресът им. Доводът е, че обикновено ромското население в големите градове е концентрирано в един квартал, в който има едно училище и ако се спази наредбата децата да имат най-голям шанс за прием в училището в района, то всички ромчета трябва да бъдат събрани на едно място. Предложението за решаване на проблема със сегрегацията беше изтълкувано като привилегия за децата от малцинството, тъй като общите правила за прием в първи клас няма да важат за тях. Идеята беше критикувана от "Обединените патриоти". Вълчев коментира, че предложението на министерството не е разбрано правилно. "В големите градове трябва да полагаме усилия за десегрегация в училищата", коментира той. Преди няколко месеца Европейската комисия критикува България за това, че у нас все още има много изцяло ромски училища. "Това не е привилегия. Правилото за достъп до най-близкото училище е единствената привилегия. Родителите могат да запишат детето си във всяко едно училище, ако са останали свободни места. Конкретният текст (за малцинствата - бел. ред.) говори за насочване и то по решение на общината", заяви Вълчев и допълни, че през миналата година, когато беше приета наредбата за прием в първи клас, ведомството пропуснало да уреди този въпрос. За да не се стига до напрежение и изключението за малцинствата да се определя като дискриминационно, то вероятно ще бъде прецизирано. Идеята е децата от ромски произход да бъдат насочвани към училища в друг квартал само ако в тях има свободни места след класирането на първокласниците по общите правила. Освен това броят на прехвърлените към други училища ромчета не трябва да е голям, за да има ефект от мярката. "За да бъде ефективна десегрегацията, децата от ромски произход трябва да бъдат малък процент - до максимум 15%, за да очакваме резултати от тази политика“, допълни Вълчев.

Прочети цялата публикация