Безработица, която кара българите да работят зад граница, или остър недостиг на работна ръка има у нас

Главната инспекция по труда и държавната институция, която помага на работещите, когато трудовите им права са нарушени в България или в друга държава. Никой не вярва, че в белите страни може да има бели роби, експлоатирани не по-малко отколкото в България.  Сигнали за некоректно отношение обаче е имало през годините от  Швеция, Испания, Италия, Франция, Германия, Чехия, Словакия и Словения. Най-често става дума за по-ниско заплащане от това на местните работници. Когато Инспекцията по труда поиска документи, за да започне проверка обаче, се оказва, че понякога хората не разполагат с такива, а условията по заплащането на квартира и транспорт са направени устно и не са записани никъде.  Дина Христова от главната Инспекция по труда посъветва хората да го приемат за измама когато комуникацията е само по интернет, когато отказват да се видят в офис, а  срещата се уговаря някъде навън, на публични места.Искат ли ви такси, това също е сигнал, че има някаква нередност, защото тези, които ви изпращат, не би трябвало да ви взимат за това средства. Те получават средства от тези, за които осигуряват работа

Често има случаи работниците в чужбина да не могат да идентифицират чуждия работодател, с което се затрудняват проверките на място, тъй като ГИТ изпраща данните до чуждестранните инспекции по труда.

Често сигналите в Трудовата инспекция се подават, след като гурбетчиите вече са напуснали работа и са се прибрали в България, а не са получили последната си заплата. Жалбите от условията на труд са по-редки. Ако искат да са сигурни, че има начин да си търсят правата постфактум, хората трябва да заминат с подписан трудов договор,  допълва експерт от Трудовата инспекция. Желателно е в договора да бъдат описани и допълнителните условия – за чия сметка ще бъдат транспортните разходи, квартирните, комуналните и другите разходи, за да няма изненади.

Фирми-посредници имат регистрация в Агенцията по заетостта и списъците им са публични и могат да бъдат проверени на сайта на Агенцията

Въпреки проблемите с работата зад граница, се оказа, че в България има толкова остър недостиг на работна ръка, че работодателите искат да отпаднат всякакви ограничения за внос на работници от трети страни извън ЕС. Атанаска Тодорова - експерт в КНСБ обаче подозира, че истинският мотив е задържане на ниски нива на възнагражденията на българските работници

Когато можеш да си внесеш отвън още по-евтина ръка, какъвто е случая със молдовски или украински работници, които получават около 100 евро…. А в Армения и Азербайджан говорим за под 100 евро работна заплата на месец, много е ясно, че ще предпочиташ по-евтината работна ръка пред тази, която е налична в страната. Ако погледнем данните на Агенцията по заетостта за декември 2017 година, имаме 230 000 безработни 70 000 от които са повече от една година без работа. След тези лица имаме както нискоквалифицирани хора, така и по-високо квалифицирани. Например имаме висшисти - около 20 000 - регистрирани в бюрата по труда.

В други случаи става дума за „реекспорт“ на работниците – фирми вземат разрешение за територията на страната ни, а след това ги изпраща да работят в друга страна от ЕС, което, по директива, не е възможно но отново се прави с цел по-ниско възнаграждение на работниците.

Много е странно желанието на някой работодател и да отпадне ограничението от 10% за средносписъчен състав от граждани на трети държави, защото, ако говорим за големите компании, които са над 250 човека, 30% е страшно голям процент чужди работници, които ще дойдат и ще изместят българите. С тези предложения можем само да постигнем още по-голяма емиграция от страна на българите, които могат да се реализират някъде в Европа и през океана. Доходите и условията на труд са водещите за един работник! Само 10 фирми за последните 18 месеца са поискали над тези 10% да бъдат довнесени работници. Тези фирми не са нито средни, нито големи, а са микрофирми - с работници до 10 човека. Само една е малка - с до 40 работници

Синдикалистите са категорични, че твърденията на работодателите, че в страната не достигат около 500 000 работници и то в сектори като машиностроене, електротехника и строителство не почиват на сериозен анализ Свободните работни места, обявени в Агенцията по заетостта, към днешна дата, са 12 183, отчете Тодорова:

Тук има едно голямо разминаване между това какво работят работодател какво говорят работодателските организации и какво, на практика, работодателите подават като заявки и като потребности. Често пъти сме свидетели на привличане на чуждестранни инвеститори, на които им се казва: „В България работната заплата е 500 лв. Елате, ще ви дадем по-нископлатена работна ръка“. По този начин допълнително лъжат инвеститорите, които идват, правят някакви халета в България и после започват да търсят работници на такива работни заплати - до 700 лв. за инженер или 500 лв. за ръководител на смяна, което е доста смешно към днешна дата, защото потребностите на българина за отглеждането на неговото семейство и осигуряване на насъщния са много повече. За четиричленно семейство трябват близо 600 лв. на човек от семейството, а когато говорим за двама работещи родители с по 500 лв. заплата и две деца, те живеят в крайна мизерия и бедност

Директивата за Синята карта казва, че първо трябва да предложиш на собствения си пазар свободното работно място, а след - да потърсиш специалист в рамките на ЕС преди да внесеш от трета държава, тъй като синята карта дава на приносителя достъп до европейския пазар на труда след 2 години. 

Прочети цялата публикация