Mediapool.bg | 16.02.2018 14:30:04 | 114

Бюджетът на ЕС след 2020 г. – повече за отбрана и образование, по-малко за сближаване и селско стопанство


Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз след 2020 г. предвижда повече пари за отбрана, сигурност и образование и намаляване на средствата по политиките на сближаване и селско стопанство. Това предлага ЕК в представеното от нейния председател Жан-Клод Юнкер "меню" от бюджетни варианти. Европа е изправена пред нови предизвикателства, които налагат прекрояване на бюджета. От една страна разходите растат заради новите приоритети – сигурност и отбрана. От друга страна, трябва да се намери решение за запълване на дупката от около 12 млрд. евро годишно, която ще отвори в бюджета след напускането на Великобритания. Така пред зам.-председателя на ЕК и комисар по бюджета Гюнтер Йотингер стоеше сложната задача с по-малко пари да удовлетвори нарасналите апетите. Йотингер обаче каза, че не е "магьосник" и е нужно увеличаване на вноската на 27-те страни членки от сегашното ниво (малко под 1%) до 1.1% от брутния национален доход на съответната страна. Този вариант към момента има подкрепата на осем страни от Централна и Източна Европа, сред тях и България, които са нетни получатели. . Срещу тях са нетните донори, които не са съгласни с увеличаването на вноската. Най-силно срещу това се чува гласът на Австрия и Холандия. Но Йотингер е оптимист и смята, че "независимо от началната, крайната позиция на дадено правителство може да бъде различна". Той очаква смекчаването на позицията на богатите страни членки да бъде продиктувано от политическите реалности. Както се изрази българският евродепутат Андрей Новаков, член на парламентарната комисия по бюджет и финанси, ако те не го направят, някой друг в Европа ще заеме тяхното място. "Аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели", каза Юнкер при представянето на различните сценарии. Бюджетът на ЕС днес На всеки седем години лидерите на страните в ЕС се споразумяват за бюджета за следващите седем години – т.нар. многогодишна финансова рамка (МФР). През 2013 г. това стана в последния възможен момент след среднощни пазарлъци, което забави старта на програмите през настоящия програмен период. Сега амбицията е това да се случи значително по-рано и бюджетът да е договорен преди европейските избори през 2019 г. По тази причина и първото му официално представяне беше изтеглено за началото на май и ще стане по време на българското европредседателство. Една от идеите е вместо 7-годишен бюджетът да стане две по 5 години, колкото е мандатът на ЕК, за да може да провежда политиките. Макар този вариант да не е напълно отпаднал, по-голяма е вероятността да се запази 7 годишният период, вместо двете петилетки. Многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. е малко под 1 трилион евро и беше първата от създаването на ЕС досега, която (под натиска на Великобритания) претърпя намаление. Най-много средства в нея са заделени за селското стопанство – 400 млрд. евро (39%), следвано от фондовете по политиките за сближаване – 370 млрд. евро (34%). Около 130 млрд. евро са за конкурентоспособност и нови работни места, а за сигурност и отбрана са заделени едва 0.4% от бюджета. "Менюто" с вариантите Днес обаче реалностите са съвсем други. Най-големите притеснения на европейците са тероризмът, сигурността, миграцията, показва проучване на "Евробарометър". Затова и предложението за по-добро управление на външните граници е за драстично увеличаване на средствата за защитата им - от 4 млрд. на 150 млрд. евро. Европейската агенция за гранична и брегова охрана, която беше създадена през 2016 г. и е известна повече под името "Фронтекс", ще има екип от 1000 постоянни служители до 2020 г. В момента тя изпраща близо 1200 гранични служители, които оказват подкрепа на страните членки с външна за ЕС граница. Разполага и със запас от 1500 служители в случай на необходимост.    Използването на максималния потенциал на Европейската агенция за гранична и брегова охрана ще позволи доразвиването на рамката за обмен на информация и ще подсигури достъп до необходимото оборудване. За това ще са нужни 8 млрд. евро (0.8%) в следващите 7 години, посочват от ЕК. Ако се вземе решение за удвояване на състава на корпуса за реагиране, то би струвало между 20 и 25 млрд. евро (1.8 – 2.3%) за 7-годишен период. Третият сценария е в случай, че се вземе решение за създаване на обща европейска армия, нещо за което настояват Полша и прибалтийските страни. Тогава необходимия бюджет ще бъде 150 млрд. евро за 7 години. С тези средства ще се подсигури издръжката на стохилядна армия на ЕС и сериозен резерв от оборудване, подобен на този в САЩ или Канада. Растат драстично и парите за Европейския фонд за отбрана, който беше въведен през юни 2017 г. и сега има бюджет от 90 милиона евро за изследвания в областта на отбраната и 500 милиона евро за индустриално развитие, което е приблизително 0.05% от сегашния бюджет на ЕС. Един Европейски отбранителен съюз обаче би изисквал значителни бюджетни инвестиции през следващите седем години. Затова се предлага за частта "Изследвания" бюджет от 3.5 млрд. евро. Още около 7 милиарда евро биха били нужни за частично съфинансиране на проекти за развитие на индустриалната отбрана. Отделен механизъм за финансиране от около 10 милиарда евро би увеличил значително способността на ЕС да подкрепя финансово операции, отнасящи се до отбраната през следващите седем години, посочват от ЕК. Другият сектор, за който се предлага значително увеличение на средствата, е образованието – от сегашните 14.7 млрд. евро на 30 млрд. или на 90 млрд. евро. Аргументите – за повече от 30 години програмата "Еразъм+" е помогнала на 9 милиона млади европейци (по-малко от 4% от всички младежи в ЕС) да учат, преподават, доброволстват или да получат обучение в друга държава. Амбицията е или удвояване на броя им, или даване на възможност на един на всеки трима младежи да участва в обучителна програма на "Еразъм+" в чужбина. За да се компенсират тези средства се предлага намаляване на парите за политиките на сближаване и за селско стопанство. "Свещената крава" на ЕС, както наричат общата селскостопанска политика (ОСП), е с най-голям бюджет в момента – около 400 милиарда евро (39% от МФР). Франция, която доскоро не даваше и да се помисли за пипането на тези средства, вече преосмисля позицията си. Една от основните причини е, че днес 80% от преките плащания стигат до едва 20% от фермерите. Идеята е в бъдеще средствата да не отиват в едрите фермери, които нямат нужда от подкрепа, а да се инвестира в малките и средни ферми. Първият възможен сценарий е запазване на сегашното ниво на финансиране от около 400 милиарда евро. Вторият е намаляване на подкрепата с 30%. При този сценарий средният приход за ферма може да падне с повече от 10% в редица държави членки, като се усещат по-осезаеми загуби в определени сектори. Такова намаление би представлявало около 120 милиарда евро или 11% от бюджета на ЕС. Третият сценарий е намаляване на подкрепата с 15%, което представлява около 60 милиарда евро или 5.5% от бюджета на ЕС. Една от най-чувствителните теми за страните получателки – политиката на сближаване, чрез която се финансира строителството на магистрали, депа за отпадъци, ВиК инфраструктура, енергийна ефективност и т.н., също търпи сериозни корекции. В момента подкрепата чрез европейските структурни и инвестиционни фондове е достъпна за всички държави членки. Предлагат се три варианта. Първият предвижда поддържане на сегашното ниво на подкрепа от около 370 млрд. евро за 7 години за всички страни членки и региони, за да се продължи силният фокус върху инвестициите във всички региони в области като иновации, действия свързани с климата, промишлена трансформация, образование и подобряване на уменията.    Вторият сценарий е за спиране на подкрепата, оказвана чрез Европейския регионален фонд и Европейския социален фонд за по-развитите региони. При него регионите в Австрия, Белгия, Дания, Финландия, континентална Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Швеция, както и много региони в Италия и Испания ще спрат да получават подкрепа. Общото намаление на разходите е около 95 милиарда, което е 8.7% от общия бюджет.   Третият предложен вариант предвижда ограничаване на подкрепата само до страните, обект на сближаване. При този сценарий инвестициите за по-слабо развитите региони в страни като Франция, Италия и Испания също ще бъдат спрени. Общото намаление на разходите е около 124 милиарда евро, което е 11% от общия бюджет.    Позицията на България България обяви, че ще брани запазването на сегашното ниво на финансиране и на политиките на сближаване, и на селскостопанската политика. Относно политиката за сближаване, който и вариант да бъде избран, сегашният Югозападен регион в България ще получава по-малко пари от останалите региони в страната, става ясно от публикуваните документи от ЕК. Причината е силното икономическо развитие на София, което е около средното за ЕС. Това е една от причините за промяна на границите на 6-те планови региона. Другата е обезлюдяването на Северозападна България. Затова най-вероятно София ще бъде отделена в отделен регион след 2020 г., за да не се обезлюди и Югозапада - процес характерен за района на Кюстендил, Брезник и Трън. Страната ни е сред осемте, които подкрепят увеличаване на вноската до 1.1 от брутния национален доход, за което получи поздравления от Йотингер. Пари срещу реформи Макар че още за този програмен период беше заложено условието, че средства ще се дават срещу реформи (прегледът за изпълнението е през 2018 г.), за следващия периодтози механизъм ще бъде засилен одпълнително. Причина са главоболията, които създават основно Полша и Унгария по отношение върховенството на закона. В момента ЕК разследва договори на зетя на унгарския премиер Виктор Орбан, свързани с изпълнението на европейски проекти. Полша пък вече предупреди, че ще блокира обвързването на еврофондовете с правосъдието. България обаче подкрепя обвързването на еврофинансирането с върховенството на закона, макар също да има проблем с реформата в правосъдната система и все още заедно с Румъния да продължава да е под наблюдението на Брюксел по Механизма за сътрудничество и проверка. Какво предстои Амбицията на Юнкер е да се постигне бързо политическо споразумение за новия бюджет на ЕС. Целта е това да стане преди европейските избори догодина. "Не трябва да се повтаря злополучният опит от 2013 г., когато настоящият бюджет на ЕС бе договорен със значително закъснение. Ако отново има такова закъснение, повече от 100 000 финансирани от ЕС проекта в ключови области, като подкрепа за бизнеса, енергийна ефективност, здравеопазване, образование и социално приобщаване, няма да могат да започнат навреме, а стотици хиляди млади хора няма да могат да се възползват от обмен по "Еразъм+" през 2021 г.", предупреди Йотингер. Предложеното "меню" от Юнкер предстои да бъде обсъдено на неформална среща на лидерите на Европейския съюз на 23 февруари. Премиерата на окончателния вариант на ЕК за МФР е планирана за 2 май в София по време на българското председателство. След това следват дебати и обсъждането й в Европарламента.

Прочети цялата публикация