Георг Георгиев: Може би трябва да се мисли за по-крути мерки срещу организирането на Луковмарш от догодина

Макар и много педантично, последователно и отговорно да се отнасяш към ангажиментите си, понякога усилията могат да не бъдат съвсем добре и правилно оценени. Това коментира в интервю за предаването „Неделя 150“ заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев по повод на несъгласието на част от държавите-членки на ЕС страната ни да се присъедини към Шенген и еврозоната.

България в продължение на години е най-сигурната външна граница на ЕС. България премина през най-тежката финансово-икономическа криза без по какъвто и да е начин да навреди на ЕС или да бъде в негова тежест, т.е. ние през цялото време се държахме дисциплинирано и спазвахме всички критерии. На обратната страна виждаме, че има един политически неконсенсус по отношение на влизането ни в Шенген, по отношение на започването на подготовката ни за влизането в чакалнята за еврозоната, което означава, че очевидно това да следваш правилата не е достатъчно условие. България ще продължи да бъде дисциплинирано и отговорно, но ние искаме както ние се отнасяме последователно и с внимание към нашите партньори в ЕС, така и ние да бъдем третирани, добави той.

Заместник-министърът на външните работи смята, че Европредседателството е дало шанс на страната ни да въведе темата за евроинтеграцията на Западните Балкани в дневния ред на ЕС: Ако до преди няколко години само този въпрос бе затворен, почти табу, то в момента мнозинството от държавите-членки на Съюза виждат важността и абсолютната нужда ние да работим за едно такова присъединяване. Това не изключва критериите, които трябва да покрият.

Според Георгиев е необходимо да бъдат наложени по-крути мерки срещу провеждането на Луковмарш от следващата година:  Хората, които вчера бяха събрани на Луковмарш, много слабо осъзнават какви са последиците от него и дори в някаква степен не знам дали сами разбират какъв е смисълът на думата патриотизъм. Ако в някакъв момент те си бяха дали сметка, че този Луковмарш е всичко друго, но не и в интерес на държавата, може би щяха да подходят към него по друг начин. Очевидно е, че щом нормалният диалог среща такъв отпор и въпреки на него с особено подчертан цинизъм това шествие все пак се провежда, то може би трябва да се мисли за по-крути мерки срещу организирането на марша, считано от догодина. Това шествие се провежда всяка година, въпреки забраната на Столична община. Трябва да признаем, че тези хора подхождат с особено познание по отношение на законодателството и винаги успяват да намерят начина, по който да заобиколят. И тази година не успяхме да забележим върху тях фашистка или националистическа маркировка, което в някаква степен затруднява и органите на властта. В противен случай биха задържали лица, носещи такива знаци, но ние много добре знаем какво се крие зад този марш, знаем какви са посланията му и какви са хората, които отиват там. На мен ми е много любопитно как един чужденец идва в България, за да почита български военнослужещ, въз основа на какво? Тъй като организаторите говорят, че това е марш в почит на български генерал. Като общество трябва да си дадем сметка по какъв по-яростен начин да дадем отпор на такъв тип изяви.

В интервю за „Неделя 150“ кметът от консервативния Християндемократически съюз Андреас Холщайн, който беше нападнат от с нож заради политиката му към мигрантите, коментира провеждането на Луковмарш в България: Причината заради която съм в България е именно Луковмарш. Крайнодясното в Европа е в силна комуникация помежду си. Атаката срещу мен продължи няколко дни. Получавах едни и същи съобщения на френски, чешки, полски и немски, със същите картинки, със същата структура, аргументи. Колкото се отнася до Луковмарш мисля, че това не е проблем само на България, а на цяла Европа, защото германските неонацисти и ултранационалисти са в комуникация с другите. Ние трябва да наблюдаваме това внимателно, трябва да пазим идеите толерантно и демократично.

Цялото интервю с Георг Георгиев и интервюто на Ирина Недева с Андреас Холщайн чуйте в звуковите файлове.

Прочети цялата публикация