МВФ: Две български банки се нуждаят от по-големи капиталови буфери

Българската банкова система е устойчива, но лошите кредити остават значително над средното за ЕС, а две от банките, идентифицирани при  прегледа на качеството на активите и стрес тестовете, все още се нуждаят от по-големи капиталови буфери.Това се казва в изявление на Международния валутен фонд (МВФ) след приключване на годишния преглед с българските власти, оповестено в четвъртък. В него е посочено още, че "сериозни нови инвестиции трябва бързо да бъдат финализирани за две банки, идентифицирани като нуждаещи се от по-големи капиталови буфери, докато отговарят на регулаторните капиталови изисквания".Имена на банките не се посочват. През 2016 г., след приключването на прегледа на качеството на активите и стрес тестовете на българската банкова система, БНБ обяви, че две от проверените общо 22 банки – Първа инвестиционна банка и „Инвестбанк“, се нуждаят от допълнителни капиталови буфери. МВФ приветства усилията за засилване на финансовия надзор и насърчава българските власти да обърнат внимание на рисковете, свързани с концентрацията и свързаните с тях лица, както и да въведат цялостна стратегия за намаляване на лошите кредити. По данни на Европейската комисия 12.1% от всички кредити у нас попадат в графата лоши или необслужванипри средно 4.6 ва сто за ЕС. Това поставя България на предните места по лоши кредитив ЕС. Само необслужваните потребителски заеми са за над 800 млн. лева към края на 2017 г.  Към тази сума трябва да се добавят и 1 млрд. лева необслужвани ипотеки. Преодоляване на неравенството в доходите, превръщането на икономическото възстановяване в устойчив растеж идемографската криза са предизвикателствата пред България, посочва МВФ. Основното предизвикателство пред българското правителство е превръщането на икономическото възстановяване в устойчив и приобщаващ растеж и сближаване с други страни от ЕС, отчитат от международната финансова институция. Доходът на глава от населението в България е само половината от средния за ЕС и неравенството в доходите е по-високо от средното за ЕС, посочва още МВФ. Икономиката на България се очаква да нарасне с 3.8% през 2018 г., което се дължи на силния износ, по-лесни финансови условия и нарастващо доверие, е прогнозата на фонда. В средносрочен план се предвижда растежът да се забави до 2.75%, което отразява ограниченията на капацитета и неблагоприятните демографски показатели. "Държавният дълг е нисък, но условните пасиви и фискалният натиск, който оказват в дългосрочен план демографските предизвикателства, могат да създадат фискални рискове в дългосрочен план", отбелязват от МВФ. Това означава, че предвид застаряването и високата смъртност в България пенсионната система - и не само, е застрашена. И сега системните дефицити в НОИ и НЗОК, които общо надминават над 5 милиарда лева годишно, се покриват от бюджета. Продължаването на реформата в управлението и подобряването на ефективността на публичните институции на всички равнища остават ключови за повишаване на потенциала за растеж и за ограничаване на фискалните рискове, смята МВФ. Фондът одобрява плана на правителството за балансиран бюджет в средносрочен план, предвид необходимостта от публични инвестиции.

Прочети цялата публикация