БНР | 26.02.2018 06:20:02 | 207

Здраве и стил на живот - избрано от печата


Разходите на НОИ за болнични надхвърлиха половин млрд. лв., извежда в заглавие СЕГА. Разходите за болнични само на Националния осигурителен институт, който плаща след третия ден, вече надхвърлят половин млрд. лв., показва предварителният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за м.г. Сумата се е увеличила с още 12% и през 2017 г. вече е 508.8 млн. лв. Броят на платените обезщетения за временна неработоспособност е 3.161 млн. към края на декември, с над 305 хил. повече спрямо 2016 г. Само преди няколко години броят на болничните листове беше под 2 млн.

Отделно от сметката на НОИ са разходите на работодателите, които плащат първите три дни от болничния, и за които няма данни. Според прогнози за настоящата година делът на бизнеса ще бъде около 180 млн. лв., а разходите на НОИ няма да паднат под половин млрд. лв. Миналата есен осигурителният институт предложи да се намали размерът на болничния през първите три дни от 70 на 50% от заплатата, но след яростна съпротива се отказа от идеята.

Увеличиха цените на 130 клинични пътеки за общинските болници, информира МОНИТОР. Увеличени са и цените на 130 клинични пътеки в болнична помощ, като завишения има в почти всички пътеки по специалности. „За първа година от десетилетие има увеличение на клинични пътеки в болнична помощ, както и завишени обеми, и цени на прегледи в извънболнична“, обясниха от Българския лекарски съюз. Сред тях са тези по пулмология, акушерство и гинекология, раждания, педиатрия, неврология, рехабилитация и долекуване, по които работят предимно общинските болници. Жените между 30 и 40-годишна възраст ще имат право на един безплатен гинекологичен преглед и цитонамазка всяка година. Това е залегнало в новия Национален рамков договор, по който Националната здравноосигурителна каса ще им плаща и който влиза от месец април. Лекарите специалисти от доболничната помощ ще получават един лев повече от НЗОК за преглед. Сега за различни специалисти тя плаща от 18 до 25 лева.

МОН дава 2.9 млн. лв. за шкафчета срещу тежките раници, четем също в СЕГА. Просветното министерство е планирало 2.9 млн. лв. тази година за облекчаване на проблема с тежките ученически раници. Средствата са заложени по новия модул на националната програма "Осигуряване на съвременна образователна среда", по който училищата ще могат да кандидатстват за средства, с които да купят ученически шкафчета за своите ученици. Водеща при оценяването на проектите ще е ниската цена, освен това училището трябва да има място, където да монтира шкафчетата. Идеята е децата да оставят в тях материалите, които са свързани с часовете по изобразително изкуство, физическо възпитание и др., и по този начин раниците им да бъдат олекотени.

Обсъждат ново райониране на страната на форум в София, пише МОНИТОР. Министерството на регионалното развитие и благоустройството започва дискусия за новото райониране на страната. Началото й ще бъде поставено от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на форум с участието на депутати, представители на държавната администрация и местната власт, бизнеса и научните среди. В момента България е разделена на шест райони от ниво 2 - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен, Южен централен и Югоизточен. Предложението на Междуведомствената работна група с участие на експерти от различни институции е да се направят промени, като за целта се предлагат 3 варианта – с 6, 5 и 4 района. Всеки от тях има своите плюсове и минуси, предимства и недостатъци, затова предложенията ще бъдат обект на широко обществено обсъждане през следващите месеци.

България се опълчи на ЕС, за да запази киселото мляко, коментира 24 ЧАСА. България се опълчи на ЕС и засега отказва да приеме промени в закон, с който може да загуби традиционни храни. През 2008 г. популярни български марки кисело мляко, кашкавал, лютеница, сирене е трябвало да влязат в европейски регистър, за да запазят оригиналните родни наименования. Единствените, които са изпълнили това задължение, са производителите на горнооряховски суджук и на българско розово масло. Всички останали ползватели на популярни у нас и по света български храни обаче не са го направили и сега не могат да бъдат защитени от чужди производители. Преди 9г. министерства и Патентното ведомство са пропуснали да информират българските производители за условията на европейския регистър и сега се налага спешно да променим Закона за марките и географските означения, тъй като срещу България тече наказателна процедура.

По 100 лева на ден средно изкарват продавачите на мартеници в София, сочи МОНИТОР. Продавачите се оплакват, че алъш-веришът върви все по-трудно през последните няколко години, след като масово в търговските вериги вече се продават мартеници. „На всяка каса има разнообразие от китайска стока, не са толкова красиви като ръчно изработените - изплетени и нагласени от нас, но пък са по-евтини“, разказа Илияна Спасова. Тя от години е в този бизнес и познава тънкостите му. Приготовленията започват още през есента с купуването на червени и бели памучни и копринени конци и аксесоари - мъниста, надписи, фигурки, зодии. Най-евтино излиза да се вземат от стоковите борси, но ги има и по специализираните магазини в центъра на София.

Златна мечка и за родното кино от Берлин, е водещата мета в ТРУД. Българското кино получи заслужено признание, след като наш екип се оказа част от филма “Не ме докосвай”, който грабна преди ден статуетката “Златна мечка” на 68-ия международен кинофестивал “Берлинале”. Това е най-голямата награда на този престижен световен форум, събрал в Берлин едни от най-големите майстори в киното. Наш филм не беше участвал в селекцията на този фестивал почти 30 години – за последно е попадал в основната програма на “Берлинале” през 1989 година. Българският екип е изключително сериозен – сред него са копродуцентът Мартичка Божилова, актрисата Ирмена Чичикова, която играе една от главните роли, колегата й Георги Налджиев, авторът на музиката е Иво Паунов и др. Режисьор и сценарист на “Не ме докосвай” е румънката Адина Пинтилие, а сред държавите, участващи в създаването на кинолентата са България, Румъния, Германия, Чехия и Франция.


Прочети цялата публикация