Борисов сметна, че 30 млрд. евро ще струват транспортните коридори на Западните Балкани

Около 30 милиарда евро ще струва изграждането на транспортните коридори на Западните Балкани. Това показва сметката на лидерите от региона, която премиерът Бойко Борисов обяви при откриването на Инвестиционен форум на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Лондон, посветен на страните от Западните Балкани. Още около 5 млрд. евро ще струва изграждането на дигитална инфраструктура в региона, предаде БТА. Основните коридори, които са акцент на днешната срещата, са номер 4, 8 и 10, информира премиерът Борисов. Коридор №4 по план свързва Дрезден, Прага, Виена, Братислава, Будапеща, Букурещ, София, Солун, Истанбул. Коридор №8 трябва да улесни свързването между Тирана, Скопие, София, Пловдив, Стара Загора, Бургас и Варна, а №10 – между Залцбург, Любляна, Загреб, Белград, Ниш, Скопие и Солун. "Планът, който предлагаме, е изключително изгоден за всяка една от държавите. Когато има тези транспортни коридори, всяка една столица ще може да има достъп до нея с ж.п. линия и магистрала, и съответно интернет", заяви Бойко Борисов. Министър-председателят припомни, че на 1 март в София ще се състои среща на лидерите от Западните Балкани с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. На нея ще бъдат представени всички проекти. Тогава всеки от шестимата лидери ще обяви кой точно какво ще финансира по тези проекти. Срещата през март може да се разглежда и като подготвителна за по-голямата среща на върха на 17 май в София между лидерите на ЕС и партньорите от Западните Балкани. В понеделник Борисов разясни, че вече има и някои готови отсечки по тези транспортни коридори. На срещата в София всеки от лидерите трябва да обяви кои точно части от тези проекти вече са построени и колко точно финансиране е нужно за тяхното завършване. По думите на Борисов реалистично е да те за бъдат изцяло завършени до 7-8 години. Изграждането на коридорите 4, 8 и 10 е била основна тема и на срещата в Лондон на премиера с председателя на ЕБВР Сума Чакрабарти. "За да бъде разгърнат икономическият потенциал и просперитет в региона, за да бъде Европа стабилна и сигурна, е необходима свързаност както между държавите от Западните Балкани, така и между региона и съседните държави в ЕС", заяви българският министър-председател и добави, че само така ще се почувстват действителните ползи от съвместната работа. Той отбеляза, че в региона са необходими още инвестиции, работни места и добро трансгранично сътрудничество, което да бъде насочено към подобряване живота на хората. Борисов приветства дейността на ЕБВР в региона, която е един от най-големите инвеститори тук и има важна роля при договарянето на трансграничните инфраструктурни проекти. Стремежът на българското председателство на Съвета на ЕС е не само да издигне политически темата за интеграцията на Западните Балкани в ЕС, но и да постигне конкретни договорености за проекти, насочени към свързаност в региона - транспортна, инфраструктурна, дигитална и т. н., защото това е по-реалистичният сценарий. На този етап няма политически консенсус в ЕС в посока разширяване въпреки оптимистичните изказвания на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, който през есента допусна, че е възможно Сърбия да влезе в ЕС през 2025 г. На посещение в Тирана през уикенда Юнкер уточни, че всичко зависи от това кога отделните държави от региона ще са готови за членство. 2025 г. е възможната дата за присъединяване към ЕС на всички страни кандидати от Западните Балкани, ако те изпълнят критериите за членство, е заявил Юнкер в Тирана, цитиран от Ройтерс. "Противно на това, което четем навсякъде, комисията и аз не сме казвали, че Сърбия и Черна гора непременно ще станат членове на ЕС през 2025 г.", заяви Юнкер пред репортери в албанската столица, където пристигна от Македония. "2025 г. е датата, отворена за всички страни кандидати", добави той. "И в зависимост от това доколко една страна кандидат дотогава или по-късно, или по-рано е изпълнила всички критерии за членство, ние ще процедираме така, че нейните усилия да бъдат признати от ЕС", посочи Юнкер на съвместна пресконференция с албанския премиер Еди Рама. Председателят на ЕК изтъкна, че Албания е постигнала "впечатляващ напредък" в реформата на съдебната система и администрацията, и борбата с престъпността, предаде Асошиейтед прес. Но ръководството на страната трябва да реши всички големи гранични спорове със съседите, за предпочитане преди ЕК да приключи оценката на напредъка на страните от Западните Балкани към членство в ЕС, отбеляза Юнкер. Очаква се оценката да бъде оповестена през месец април, преди срещата на върха през май.

Прочети цялата публикация