Дойде месецът на мартениците и на най-известната баба

В първия ден на март българите разменят мартеници за здраве и късмет. Празникът Баба Марта е символ на пролетта и носи пожелания за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Най-разпространените мартеници представляват усукани бял и червен конец, често вълнени. Цветовете са символни: червеното символизира кръв и живот, а бялото – чистота и щастие. Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. Могат да се носят до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици или до Благовещение, в самия край на месеца. Този обичай е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Той присъства в Румъния и Молдова. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Република Македония (нарича се мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк). Сплетените мартенски конци са познати в по-голямата част от Балканите, но българите са успели да превърнат Баба Марта в устойчива традиция и да й придадат самобитен образ.

Прочети цялата публикация