Стефан Манов: Администрацията работи формално и буквоядно

Не се случва намаляването на административната тежест и на административните процедури за българите зад граница, не се подобрява консулското и административното им обслужване, както беше декларирано. Това е посланието в писмо на Временните обществени съвети на българите в чужбина, адресирано до премиера Бойко Борисов и множество други институции. В предаването „Преди всички“ Стефан Манов, който е представител на Съветите във Франция, открои част от мотивите за написването му:   

„Повече от 12 години, откакто бяха приети промените в Закона за българските лични документи, въвеждащи биометрията в паспортите - оттогава като че ли е парализиран целият този процес по издаване на български лични документи в чужбина. 2015 година по европейски проект бяха похарчени 700 хиляди лева на европейския данъкоплатец, за да бъде въведена система за електронно подаване на заявления за български лични документи. Тази система през тези две години е генерирала точно два лични документа. Тя беше концептуално сбъркана от самото начало. Ние предупредихме, че се очертава хроника на един предизвестен провал и той не закъсня.“

Начинът на функциониране на българската администрация е чрез отричане на проблема и изтъкване на десет причини защо нещо не може да се случи, вместо сядане на масата и намиране на начин как да се случи, коментира Манов:

„Изпуска се от поглед крайната цел. Работи се на парче. На ъгълчето на масата четкаме буквоядно някакви въпроси, а се губи общата картина, общата цел, която в крайна сметка е поддържане на българския дух и българското самосъзнание на хората, които живеят зад граница.“

В писмото се уточнява, че при наличието на 16 мобилни станции в 11 държави, за цялата 2017 година са проведени само 20 изнесени консулски дни.

"Тези мобилни станции съществуват и в България. Те са направени като идея за това да бъдат обслужени, административно облекчени хората, които имат проблеми с придвижването в страната, например инвалиди, болни и т.н. и МВР извършва такива изнесени дни по домовете на такива хора. В чужбина обаче тези станции бяха закупени изключително късно, години след като влезе биометрията и стоят в общи линии, събират прах по посолствата. Защо не се организират тези изнесени консулски дни, които позволяват да се обслужат големите държави с голяма територия и разпръснати български общности - това е една не мистерия, а просто закономерност от това, че българските посолства по места не работят за това българските граждани да бъдат обслужени."

Консулски услуги и административното обслужване на българите зад граница са дейност, която е и рентабилна за държавата и носи приходи, припомни Стефан Манов. Като даде пример с консулски ден във Франция, от който държавата е спечелила няколко хиляди евро, той посочи и други причини за неработещата администрация зад граница:

"В Закона за дипломатическата служба изобщо няма например в кариерното израстване критерии и съответните наредби за работа с общностите по места, тоест един дипломат освен от добра воля и от вътрешна убеденост, няма никакъв служебен мотив да бъде в услуга на гражданите. Той просто прави своето кариерно развитие по друг начин. Това е дълбокото обяснение, а повърхностното е, че нямало пари. Всъщност това абсолютно не е вярно, защото от консулски услуги, извършвани извън страната, в бюджета на държавата влизат около 12 милиона лева годишно. Таксите, които се заплащат в чужбина за издаване на български лични документи, са два пъти по-скъпи, отколкото в страната. В България една лична карта е 18 лева в нормалния срок, извън страната е 20 евро."

Временните обществени съвети отправят свои предложения към правителството, а днес ресорната парламентарна комисия ще обсъди въпроса.

Цялото интервю със Стефан Манов чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация