Собствениците на язовири ще пълнят държавен фонд за ремонти

Собствениците на язовири ще бъдат задължени да правят отчисления от своите приходи от стопанска дейност в нов държавен фонд, който ще отговаря за ремонтите на онези водоизточници, които общините нямат финансова възможност да поддържат и решат да прехвърлят на ново търговско предприятие. Това предвиждат подготвяни от управляващите законови поправки, които бяха анонсирани от икономическия министър Емил Караниколов пред журналисти в сряда. Идеята за създаване на държавна фирма, която да поеме нестопанисваните водоеми, бе обявена непосредствено след наводненията през уикенда в Брегово и три села от община Хайредин заради прелели неподдържани язовири в резултат на бързото снеготопене. За ремонтите на двата язовира "Рогозен 1" и "Бързина" през лятото кабинетът спешно отпусна 3 млн. лв. Проблемът с поддръжката на язовирите в страната е перманентен от години, въпреки множеството законови поправки и промени в контрола върху поддръжката им. Обикновено темата със състоянието на водоемите и чия е вината то да е такова идва на дневен ред след поредното наводнение или трагедия с човешки жертви и така до следващия път. В момента държавата стопанисва язовирите с национално значение. "Националната електрическа компания" отговаря на онези водоеми, при чието контролирано източване произвежда електроенергия. Държавното "Напоителни системи" следи част от по-малките водоеми, но повечето от съоръженията са собственост на общините и са или отдадени под наем на частни фирми или за тях не се полагат никакви грижи. Сега Караниколов обяви, че вече са внесени поправки в Закона за водите, свързани с новата категоризацията на язовири и изискванията към собствениците им за поддръжка и аварийни ремонти. Под ръководството на вицепремиера Валери Симеонов се обсъждат и промени, които да позволят на държавата да поеме стопанисването на онези водоеми, които местната власт няма капацитет или финансови възможности да поддържа. На общините ще бъде даден едномесечен срок да направят анализ за функционалността на притежаваните от тях язовири, дали могат да ги стопанисват и да решат кои от водоизточниците да отстъпят на бъдещото търговско предприятие. "В момента имаме анализ за около 5700 язовира, от които над 4500 са на общините”, каза министърът на икономиката. Той обясни и какво предвиждат внесените вече законови поправки. "В първата си част те касаят изменения в Закона за водите. Най-общо язовирите ще бъдат категоризирани – голям, малък и какви са изискванията им за експлоатация. Разбирате, че при големите и малките язовири това е съвсем различно. Ще се задължават собствениците и операторите да правят аварийни планове“, посочи Караниколов. "Най-важната тема – възнамеряваме да създадем търговско предприятие, с изменение на закон, на което по съгласие на общините, които не могат да управляват тези активи – като язовири, да бъдат прехвърляни в това предприятие. Съответно то да отговаря за извършването на ремонта и поддържането, така че да не се случва това да няма пари и финансови средства", коментира Караниколов. По думите му има предложение да се създаде фонд, в който да влизат средства не само от държавния бюджет, но и от стопанската дейност на всички язовири. С тези средства ще се извършват ремонти, но засега не става стана ясно какви отчисления от приходите си ще трябва да плащат собствениците на язовири. Предстои да се види и колко язовира общините ще решат да предадат за управление в новото дружество. Регионалният министър Николай Нанков пък коментира, че заради последните бедствия темата за създаването на т. нар. "катастрофичен пул“ отново става актуална. Според него, той може да се финансира през данък "Сгради" с минимална годишна вноска на собствениците. Структурирането на въпросния катастрофичен пул, в който собствениците на жилища да бъдат задължени да правят годишни вноски и от него да се плащат обезщетения според данъчната оценка на пострадало при бедствие жилище, бе обещано през 2015 г. от тогавашния министър Лиляна Павлова. Тогава тя каза, че такъв пул ще има до края на второто правителство на Борисов, което обаче подаде оставка в края на 2016 г. Преди две години Павлова коментира още, че за укрепване на свлачищата са необходими 871 млн. лв.. Днес сумата е набъбнала и надхвърля 1 млрд. лв. за над 2000 свлачища, по думите на Нанков.

Прочети цялата публикация