Mediapool.bg | 15.03.2018 13:46:52 | 50

Общините ще следят дали заведенията плащат авторски права за музика


Общините вече ще трябва да следят дали магазини, заведения и хотели плащат за авторски права за музиката, която пускат. Поне веднъж годишно те ще трябва да декларират в местната администрация договорите си с организации за управление на права, които им дават право да излъчват музика легално. Онези, които не са платили за ползването на съответните произведения, може да бъдат глобени с между 2000 и 10 000 лева. Половината от приходите от глоби ще отиват в общинския бюджет, а другата част - във фонд "Култура". Това реши парламентът при окончателното приемане на измененията в Закона за авторското право и сродните му права в четвъртък. Те бяха провокирани от искане на Европейската комисия България да бъде осъдена да плаща дневна санкция от 19 121 евро, тъй като сега действащият закон не отговаря на европейските правила за финансов мениджмънт и прозрачност за организациите за колективно управление на авторски права. В момента контролът за това дали търговците и хотелиерите плащат за авторски права е в ръцете на Министерството на културата. Според организациите за колективно управление на права обаче министерството няма капацитет да следи всички около 100 000 обекта в страната. В същото време сивият сектор е голям, а според оценки на бранша обхванати са едва 15% от пазара. Според организациите за колективно управление, кметовете няма да имат проблем да извършват контрола, тъй като е без това сега следят търговските обекти дали изпълняват други свои задължения. Възможността за промени в Закона за авторското право и сродните му права накара засегнатите от разпоредбите страни да се опитат да решат наболели от години проблеми в сектора. Те се дължат основно на отношенията между организациите за управление на авторски права и ползвателите на тези права - радио, телевизионни, кабелни оператори, организатори на концерти. Те периодично си разменят обвинения за нелоялно поведение и злоупотреба с монопол. Всяка от засегнатите страни се опита да дръпне чергата поне малко към себе си. Промяна в цените Приходите от радио и тв оператори са основните за организациите за колективно управление "Музикаутор" и "Профон". Според отчета на "Музикаутор", която представлява композитори, автори и музикални издатели, приходите от този сегмент за 2017 г. са около 4.8 млн. лева или 65% от общите постъпления. За "Профон" сумата за 2016 г. е около 4 млн. лева и 76% от приходите. Тарифите за тези клиенти се предлагат от организациите за управление на права и се договарят с браншовите организации - в случая с Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО). Практиката показва, че преговорите могат да продължат с години, а при непреодолими различия крайната дума е на комисия, назначена от министъра на културата. Според окончателно приетите текстове министърът остава арбитър, ако двете страни в спора за цените не успеят да се споразумеят, както настояваха от организациите за колективно управление. От АБРО обаче успяха да извоюват възможност те да искат промяна на тарифите за ползване на права. Това ще е възможно 5 години след утвърждаването на цените, а до решението дали да бъдат променени, ще се плаща по старите тарифи. Изключение за БНР и БНТ Депутатите решиха, че обществените медии БНТ и БНР ще плащат по отделни тарифи за авторски права от търговските медии. Мотивът за това предложение беше, че държавните радио и телевизия зависят от бюджетна издръжка, имат ограничения за рекламата, задължени са да предоставят определено съдържание и да инвестират в производството на българска музика и филми. Заради несъгласие на БНР с общите тарифи за радио и телевизионните оператори, в началото на миналата година се стигна до забрана от страна на "Музикаутор" радиото да използва репертоара на организацията. Спорът се развиваше публично, но накрая се стигна до съгласие. Запазване на монопола Формално новите текстове въвеждат конкуренти на организациите за колективно управление на права. Това са независими дружества, които трябва да са търговски дружества и да предоставят права на артисти и автори на базата на сключени с тях договори. И в момента в България работят такива фирми, но не подлежат на регистрация и контрол по закона, а в масовия случай предоставят права за по-ограничен репертоар в сравнение с организациите за колективно управление. Цените им обаче също са по-ниски. С вкарването на нови играчи монополът на организациите за колективно управление се разбива формално само в сектора на търговските и туристически обекти, който обаче към момента дава много малък дял от приходите. Причината е, че сега съществуващите организации за колективно управление автоматично получават регистрация и след промяната на закона. Така те се явяват първи по време играчи на пазара. Всяко следващо дружество, което поиска разрешение да се включи в бизнеса, трябва да повери управлението на репертоара си на тях. Изключение може да има само за фирмите (независимите дружества) и то при т. нар. публично изпълнение - ползването на музикални и аудио-музикални произведени в магазини, ресторанти, хотели. Новите текстове в закона задължават организациите за колективно управление на права да отчитат подробно приходите, разходите и дейността си всяка година. Някои от тях като "Музикаутор" го правят и в момента. Сега обаче се въвежда законово задължение за всички. Те трябва да публикуват как са разпределили приходите за авторски права, както и какви пари са платили на изпълнителните си директори и членове на управителните съвети.

Прочети цялата публикация