Балканска или китайска АЕЦ "Белене" – всички варианти са на масата

Всички варианти за рестарт на спрения строеж на АЕЦ "Белене" ще бъдат сложени на масата до края на юни 2018 г., както парламентът изиска от министъра на енергетиката Теменужка Петкова. В определените като пътна карта от депутата Делян Добрев (ГЕРБ) нейни предложения ще бъде включено и пристигнало в средата на февруари писмо за интерес към ядрения строеж от "Чайна Нешънъл Нюклиър Корпорейшън" (China National Nuclear Corporation – CNNC), каза Петкова в парламента пред журналисти в петък. Преди дни тя посочи, че с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще бъдат проведени разговори за възможността да финансира довършването на проекта, в която досега държавната НЕК е наляла над 3 млрд.лв. за производство на оборудване и подготовка на площадката за строежа. Седмици по-рано пък премиерът Бойко Борисов излезе с лансираната още преди години от бившия президент Георги Първанов идея централата да стане балкански проект с акционери съседните държави. Борисов предложи също така като такъв общ проектът да кандидатства за еврофинансиране. От ЕИБ казаха миналата събота, че ако правителството им предложи, ще обсъдят вероятността за финансиране на АЕЦ "Белене", макар да признаха, че досега не са кредитирали изграждане на ядрена централа, но пък посочиха, че банката подкрепя проекти, помагащи за намаляване замърсяването на околната среда. Интересът на CNNC, както и на  друга китайска компания "Чайна Дженерал Нюклиър Корпорейшън" (China General Nuclear Corporation – CGN) станаха ясни още през 2016 г., но тогава все още правителството не беше решило дали да възражда строежа на АЕЦ "Белене". Сега обаче все повече става ясно, че кабинетът ще размрази спрения през февруари 2012  г. ядрения проект, но все още се чуди какви точно аргументи да изложи. За целта Българската академия на науките срещу 2 млн. лв. излезе с доклад, според който страната ни и регионът имат нужда от нови енергийни мощности и че АЕЦ "Белене" може да е рентабилен проект макар и с известни условия като цената на кредитите, ръста на потребление и други фактори. Сега Петкова обясни, че вариантите за АЕЦ "Белене", по които работна група в министерството вече работи, ще имат икономическа и финансова обосновка, така че да бъде взето единствено най-доброто решение за България - от една страна, да се гарантира енергийната сигурност на целия регион, от друга - да има възможност за реализиране на печалба. Та коментира, че се търсят възможности проектът да бъде реализиран като регионален, балкански, но не трябва да се изключват и всички останали възможни варианти, включително китайският инвеститор. Петкова отново повтори как държавата разполага със сериозни активи и ако реши тя да участва като акционер в проекта, това ще стане с апорт на площадката и произведеното вече оборудване. За пореден път тя обяви, че няма да се предоставят държавни гаранции или да се сключват дългосрочни договори за изкупуване на тока от АЕЦ "Белене", макар според експерти да няма вариант проектът да се реализира без такива. Отделно през 2016 г. китайците искаха от държавата да им доплаща разликата между пазарните цени и себестойността на тока от евентуалната бъдеща централа. Енергийният министър заяви, че проектът е нотифициран пред Европейската комисия, макар според ядрени експерти той да се нуждае от повторно одобрение от Брюксел. Петкова информира депутатите по време на парламентарно изслушване, че до началото на следващата седмица се очаква да бъдат изградени всички покривни конструкции за съхранение на доставеното ядрено оборудване на площадката край Белене. "Строителството на конструкциите на площадката на АЕЦ "Белене“ върви с пълна сила. Цялото оборудване, което вече е навън, е покрито. Останали са още съвсем малко от модулите, които трябва да бъдат допокрити. Надявам се в началото на другата седмица всичко да е приключило“, каза тя.

Прочети цялата публикация