"За" и "против" Помпейо като държавен секретар

Скоро след като номинираният за държавен секретар Майк Помпейо приключи слушанията си (в Конгреса на САЩ), още през първия си работен ден той ще се сблъска с ракетния проблем. По единият въпрос президентът Доналд Тръмп и Помпейо вече са дали да се разбере, че искат оттегляне от сключеното при Обама ядрено споразумение с Иран. По другия изглежда и двамата имат намерение да сключат подобно споразумение със Северна Корея. Именно съветите на Помпейо към Тръмп ще помогнат да се формира ядреният пейзаж на американската външна политика. Изборът на Тръмп за заместник на уволнения Рекс Тилърсън поставя един ревностен противник на ядреното споразумение с Иран за първи дипломат при президент, който през януари отправи ултиматум да бъдат коригирани "ужасните недостатъци" на сделката. Ако Западна Европа (заедно с Китай и Русия) не склонят да окажат натиск върху Иран за такива промени, Тръмп няма да удължи облекчаването на американските санкции, когато на 12 май изтече срокът на сегашното решение. Подобен ход може да "потопи" споразумението от 2015 г. и да върне Иран в цикъла на ядрените разработки.   Досега Тръмп изтъкваше ядреното споразумение с Иран като едно от главните си политически различия с бившия държавен секретар Тилърсън. Изходната позиция на Помпейо по споразумението е недвусмислена: "Надявам се да бъде отхвърлено това пагубно споразумение с най-голямата в света държава, подкрепяща тероризма", писа той в Туитър още по времето на слушанията за утвърждаването му за шеф на ЦРУ.   Понякога обаче, както твърди старата максима, това на каква позиция стоиш, зависи от това къде седиш. Помпейо като държавен секретар ще открие, че някои сфери са по-сложи, отколкото му се е струвало като директор на ЦРУ. Той ще завари един Държавен департамент, който смята споразумението с Иран за един от главните си наследени успехи. Персоналът му ще бъде против неговите хардлайнерски възгледи.   Нерешен остава въпросът за съдбата на главния политически съветник на Тилърсън - Брайън Хук. По време на уволнението на Тилърсън във вторник Хук летеше към Виена за среща с европейските съюзници с надеждата да бъдат обсъдени нови мерки за помирение с Тръмп. Единствен Хук от вътрешния кръг на Тилърсън не е обявил своята оставка и изглежда, че има намерение да остане. Ако Помпейо го запази, може да се очаква, че Хук ще предлага различни възгледи. Държавният департамент е пълен с вакантни длъжности и това дава на Помпейо шанс да упражнява контрол над ведомството, запълвайки ги със свои съмишленици. Но оптимизмът, който някои предпазливо изразяват, че Помпейо ще се сработи с институцията, която Тилърсън държеше на дистанция, вероятно е неоправдан. В ЦРУ той даде да се разбере, че е човек на Тръмп и това вероятно ще се отрази на неговите назначения. Връзките му с консервативни организации предполагат, че той разполага с "резервоар", от който може да черпи съмишленици, а близките му отношения с Тръмп означават, че неговите избраници няма да срещат съпротивата, на която често се натъкваше неговият предшественик.   Разликата в манталитетите вещае почти сигурен сблъсък на Помпейо с кариерните дипломати. Няма нещо, което аналитиците в Държавния департамент да мразят повече от това, да им се представя една теория с аргумента: "Ама там, в ЦРУ, казват..." А Помпейо ще влезе в сградата с този "чип", поставен на рамото му. В личностен план за Помпейо казват, че е сприхав и твърдо държи на мнението си. В Държавния департамент не е прието да се повишава глас и костюмите не са единствено нещо, което се предпочита в нюансите на сивото.   Погледнато от позитивната страна, близките отношения на Помпейо с Тръмп може да се окажат предимство. При изпадналия в немилост Тилърсън много американски дипломати изразяваха на глас съмнения дали техните възгледи някога достигат до дискусиите за определянето на политики в Белия дом. Същата бе картината и в чужбина, където Тръмп, най-често през Туитър, постоянно неглижираше Тилърсън и несъмнено караше чуждестранните си контрагенти да се чудят дали изобщо си струва да си губят времето с него. Ако, каквито са слуховете, и други високопоставени хора от Белия дом, като МакМастър и Кели, си тръгнат, статутът на Помпейо и ценността му за Тръмп само ще нарастват.   Като държавен секретар Помпейо също така ще осъзнае мощната роля, която Иран има сега в Ирак. Ако в ЦРУ Иран просто се смята за "лошото момче", в Държавния департамент той се разглежда по-скоро като странен съдружник, псевдопартньор. Успешният разгром на "Ислямска държава" в Ирак е малко споменаван външнополитически успех за Тръмп и то дължащ се в значителна степен на сътрудничество с Иран. Контролът на Техеран чрез военна помощ над шиитските милиции и неговото влияние над важни (иракски) политици, означава, че той държи ключа към стабилността в Ирак. С приближаването на изборите на 12 май в Ирак, които ще определят следващия премиер на страната, Техеран разполага с някои собствени козове за разиграване, включително заплахи срещу уязвимите американски сили и дипломати, базирани в Ирак, и то точно по времето, когато Вашингтон може да върне санкциите.   Ако новите колеги на Помпейо в Западна Европа, Китай и Русия успеят чрез него да представят пред Тръмп аргументите си, те могат да убедят президента да продължи облекчаването на санкциите срещу Иран, за да се спечели време за договаряне на "мек изход", който да отложи налагането на вторични американски санкции, за да могат международните компании да търгуват с Иран без заплахата да загубят американския пазар.   Последните коментари на Помпейо за Северна Корея подчертават факта, че той сега действа в синхрон с Тръмп. "Ние стигнахме до съгласие - повече от всяка предишна (американска) администрация - да прекратим техните опити с ядрено оръжие и тяхната ракетна програма - нещата, които биха им дали възможност да прекрачат прага", каза Помпейо пред телевизия Си Би Ес преди отстраняването на Тилърсън.   Преместването на Помпейо в Държавния департамент изглежда идва точно сега, за да може той да ръководи подготовката за срещата на върха. Според едно съобщение причината Тръмп да слага Помпейо начело на Държавния департамент сега е, че той "иска да разполага със силен екип за Северна Корея".   Много вероятно е Тръмп да иска споразумение със Северна Корея, което, по ирония на съдбата, да е сходно с онова, което Обама постигна с Иран - по-малко санкции в замяна на напредък към денуклеаризация. Изпълненото с технически подробности споразумение с Техеран, с поетапно премахване на санкциите, с инспекционни протоколи, и с многостранния си характер, може дори да послужи тихомълком като директива за онова, което ще се приложи и спрямо Северна Корея.   Помпейо е в добра позиция да помогне за целта. Един от първите му актове начело на ЦРУ бе да активизира събирането на разузнавателни данни за Северна Корея като база за санкционната кампания на администрацията. Помпейо ще бъде готов да предложи кои санкции могат да бъдат адаптирани с оглед на ефекта, който Тръмп търси. За разлика от други в Държавния департамент, от които Тръмп вероятно би се страхувал, че се опитват да го накарат да изглежда слаб, на Помпейо той има доверие.   Помпейо отговаряше и за тайната киберкампания срещу Севера, за която неколкократно бе намеквано и която може по стратегически съображения, според обстоятелствата, да бъде засилвана или отслабвана.   Помпейо като държавен секретар заема ключова политическа позиция. Той е верен последовател на възгледа на Тръмп за света и утвърдена и влиятелна фигура във Вашингтон. Но дали може да помогне за предотвратяване на ядрена криза, ще зависи от това дали може да стане свързващото звено между визията на Тръмп и останалия свят, или ще се окаже (поредният) ласкател, който само ще задълбочи хаоса в Белия дом.   По БТА

Прочети цялата публикация