Светослав Терзиев: Методите за овладяване на медиите са сходни

На конференцията в Будапеща, посветена на свободата на словото, бяха наградени журналисти от европейски вестници и други издания с Европейската прес наградата. 

За предаването "12+3" по "Хоризонт" журналистът Светослав Терзиев изтъкна, че България е била сред "проблемните" държави споменати в дискусията за свободата на словото в Европа, предшестваща церемонията. Страната ни е в групата на Полша, Унгария и Турция.

"Полша е на 54 четвърто място в класацията на "Репортери без граници" по свобода на словото. Унгария - на 71-во, България е на 109-то а Турция - на 155-о. Оказа се, че проблемите са сходни, защото става дума за стремеж на властите да контролират медиите, но степента на упражняване на контрол и, донякъде, насилие са различни. Напомнено беше, че специално за България само преди 12 години тоест - преди да влезе в Европейския съюз, тя се нареждаше на 35-36-то място, заедно с Франция. Днес Франция е на 39-о, а България - на 109-о, което показва темпът, с който в България се е отдалечила от общоприетите професионални стандарти за качествена журналистика".

Откакто съществува печатът, властта иска да го овладее и да го ползва за свои нужди. Въпросът е доколко обществото е узряло да запази своето право на информация, коментира Терзиев. 

"Проблемът на медиите, той е общ, е, че те стават все по-слаби в условията на интернет, защото тяхната икономическа връзка - пряката им връзка с обществото се скъса поради безплатния достъп до медийни продукти. Това означава, че, първо, медиите обедняват и, второ, те стават зависими от други, които им плащат, а не от обществото. По този начин, те най-лесно могат да бъдат овладени от хора с пари, а най-голям интерес и може би най-много пари имат точно властите". 

Методите за овладяване на медиите са сходни в страните, където то е проблем, изтъкна Терзиев и изброи споменатите за Унгария:

"Първо, приема се медиен закон за регулиране и лицензиране на всички медии през някакъв непрозрачен медиен съвет от няколко души, назначаван, разбира се, от властите. Сега се поставя въпросът да се лицензират и печатните издания и онлайн изданията, тоест някой да решава какви издания могат да съществуват. 

Вторият метод е да се деформира медийният пазар чрез насочване на парите на данъкоплатците към избрани олигарси. Третият е да се назначават приближени до премиера или въобще до властите лицаза за собственици на печатни медии. Такива има и в България на много от големите вестници. Собственици, които нямат собствен ресурс, нямат собствен друг бизнес, издърожат нерентабилни издания с неизвестен произход на средствата. Те твърдят, разбира се, че го правят чрез продажби на своите вестници и чрез реклама. Само че, почти вече няма в света вестник, който да се самоиздържа по този класически начин. Следователно, това е просто една лъжа 

Друг метод е когато почти всичката държавна реклама, а до голяма степен и частната, но пак  контролирана от олигарси, се насочва към определени издания. Това допълнително лишава от ресурси онези, които искат да бъдат независими. Друг метод - изкупуват се издания  с цел да бъдат спрени..."

Прочети цялата публикация