Властта отчете 0 случая на укрити осигуровки през 2017 г.

Властта е напълно безсилна да се бори с укриването на осигуровки, става ясно от третия годишен доклад за прилагането на Единната национална стратегия за повишаване на събираемостта на приходите, приет от правителството в сряда. Той е за 2017 г. и отчита усилията на всички институции, ангажирани със събираемостта – от Националната агенция за приходите (НАП) и митниците до МВР, ДАНС и прокуратурата. Укриването на осигурителни вноски у нас бе криминализирано на 1 януари 2015 г. Тогава влезе в сила чл. 255б от Наказателния кодекс, който предвижда затвор до 5 години при укриване на осигуровки между 3000 лв. и 12 000 лв. и лишаване от свобода от 2 до 8 години и конфискация на имущество - при по-високи суми. През първите две години от действието на новите текстове властта отчиташе поне по няколко случая годишно на засечено укриване на вноски. Например в доклада за 2015 г. е посочено, че констатираните случаи на укриване на осигуровки са 7, като всички те са пратени на прокуратурата. През 2016 г. случаите са били 3, докато през 2017 г. графата за „брой констатирани случаи на укриване на осигуровки, брой предадени случаи на прокуратурата и брой на осъдените“ е абсолютно празна. В доклада няма анализ на причините или трудностите при разследването на укрити осигуровки, а текстът в Наказателния кодекс се оказва напълно неприложим. Отчетът по стратегията за събираемостта отчита ръст на приходите и напредък по редица въпроси – например увеличаване на събираемостта на просрочените задължения, на доброволното плащане, положителен ефект от фискалния контрол върху рискови стоки, покачване на плащанията след обаждания по телефона и съобщения от НАП и др. Например благодарение на обаждания по телефона от страна на НАП в хазната доброволно са влезли 63.5 млн. лв. Виждат се обаче и съществени проблеми. Например през 2017 г. е трябвало да се създаде междуведомствена работна група с участието на експерти от прокуратурата, МВР, ДАНС, НАП и Агенция „Митници“, която да анализира действащите към момента състави на данъчни престъпления, ефективността на наказанията и трудностите при разследването. От доклада личи, че въпросната работна група не е съставена, а изпълнението на тази мярка не е планирано дори до края на 2018 г. В същото време данните сочат, че се къса връзката между НАП и прокуратурата при разследването на данъчните престъпления. През 2017 г. данъчната агенция е изпратила на държавното обвинение 1077 уведомления за констатирани случаи на престъпления против данъчната и осигурителната система на страната. Образуваните досъдебни производства за този вид престъпления обаче са само 87, което означава, че едва 8% от сигналите за данъчни измами стигат до дела в прокуратурата. За сравнение, делът на образуваните дела през 2016 г. беше 3.6%, а през 2015 г. - около 2%. От данъчните престъпления, които разследва държавното обвинение пък, само 40% отиват в съда, става ясно от годишния отчет на прокуратурата за 2016 г. В него пише още, че от данъчните престъпления, които са завършили с присъда през 2016 г., едва в 5.8% от случаите тя е била ефективно лишаване от свобода, тоест влизане в затвора. В близо 65% от случаите наказанието е било условна присъда, а в около 20% – глоба. На всичкото отгоре в отчета на прокуратурата се набляга, че е крайно наложително разследванията по данъчни измами, особено тези по източване на ДДС, "да се провеждат мащабно, с обхващане в пълнота на изградените вериги от данъчно задължени лица", защото обичайно разследващите стигат до лица с нисък социален статус, срещу които се отчитат присъди, а не до "подбудителите и тези, които реално са се облагодетелствали от подобна престъпна дейност". В доклада на институциите за повишаване на събираемостта пише още, че съзаденият от ГЕРБ през 2015 г. междуведомствен център за борба с контрабандата към ГДБОП е възложил едва 8 ревизии през 2017 г., макар че е извършил 629 оперативни проверки. Агенция "Митници" е уведомила прокуратурата за 270 случая на установени данни за престъпления "с предмет или свързани с акцизни стоки". В документа НАП се хвали с въведения механизъм за постоянен мониторинг на 882 фирми, които са с мащабна икономическа дейност и голямо влияние върху фиска. Благодарение на комуникацията с въпросните дружества в бюджета допълнително са влезли данъци в размер на едва около 1 млн. лв. след установени индикации за нередности. В наблюдението са включени 11 хранителни търговски вериги, а също и вериги за черна и бяла техника.

Прочети цялата публикация