IQOS: технологията, която върна живота на пушача

Във времето на Джеймс Дийн с неговата вечна цигара и Одри Хепбърн в „Закуска в Тифани" с нейното цигаре, пушенето е било белег за аристократичност. Задимените френски кафенета, в които са пушили големите мислители на 19 век, пурата на Чърчил, тази на Фройд... цигарите дълго време бяха знак за артистичност и принадлежност към някаква интелектуална общност. Днес нещата са различни: пушачите са изритани на дъното на социума и стигматизирани като хора, които нехаят за здравето си. В един свят, в който здравето е стожер на една модерна ценностна система, практикуването на доказано вреден навик, въпреки съзнанието за неговата вредност, се възприема като обидно погазване на правото на човек да живее здравословно. С въвеждането на забраната за тютюнопушене на обществени места, тази промяна даде отражение в заядливи телевизионни дебати, откровени кавги в социалните мрежи и разделение на хората на пушачи и непушачи. Пушачите се превърнаха в онези смрадливи брънки на обществото, които висят в студа пред заведенията, за да дърпат нервно от цигарите си, и умишлено вредят на другите. Майките започнаха да изпадат в панически кризи щом видят някой да пуши на пейка в парка само на километър от мястото, на което играят деца

Прочети цялата публикация