Св. Малинов: Приоритет на България на срещата във Варна трябва да е гаранция от ЕС за финансирането за бежанците в Турция

"Срещата „Турция – ЕС“ в момента върши много по-голяма услуга на президента на Турция Реджеп Ердоган, отколкото на ЕС. В момента за България, единственото позитивно нещо, което може да излезе, е потвърждаване на ангажимента на ЕС за новите 3 млрд. евро в помощ на Ердоган, но само за бежанците. Фактически да се препотвърди подкрепата на ЕС и финансирането на бежанците". Това е ключово за България. Това мнение изрази евродепутатът от ЕНП Светослав Малинов в интервю за предаването „Неделя 150“.

"Още при сключването на това споразумение между ЕС и Турция, беше ясно, че то е изгодно за България и независимо, че тогава имаше крайно недалновидни български политици с опасни изказвания за това споразумение, благодарение на него в момента върху България няма бежански натиск. Това е нашият национален интерес номер 1. Проблемът е, че през последната една година нещата в Турция още повече се влошиха, арестите продължиха, осъдените магистрати, журналисти, академични преподаватели – броят продължава да расте и в момента е изключително трудно да се намери европейска столица, която би могла да приюти Ердоган и да разговаря с него. Няма лошо, че това става във Варна, но крайният резултат може да бъде и влошаване на отношенията", добави той.

Малинов беше категоричен, че няма нищо позитивно в отношенията между ЕС и Турция и припомни, че ЕП замрази преговорите за членство на южната ни съседка в Съюза: "Не може в момента в ЕП да се събере мнозинство в подкрепа дори на одобряване на тези отношения по линия на преговорите. Ситуацията е на много ниско ниво на доверие и много трудно може да се направи някакъв пробив".

Евродепутатът коментира и един от приоритетите на Българското европредседателство, а именно присъединяването на Западните Балкани към ЕС. По думите му, страната ни няма висок авторитет в международните дела заради липсата на реформи в правораздаването, но председателството на Съвета на ЕС е дало шанс на България да наложи определени теми:

"Налагането на определени теми, които иначе не биха били в дневния ред на ЕС, ако конкретна държава не ги наложи, е свързано с авторитета на тази държава, свързано е и със ситуацията. България няма висок авторитет в международните дела, но пък, когато става дума за Балканите, имахме и късмет. Това раздвижване, което се получи, е съчетание от няколко фактора, преди всичко от това, че в Македония имаме нови хора, тъй като Груевски и неговият екип запушваха целия процес. Не голяма или малка държава са критериите, по които се определя влиянието, а по приноса в европейските идеи, в дебатите и най-вече във възможността една държава сама себе си да подреди. /…/ Няма как държава, която стои извън Шенген, поради липса на политическо доверие, което е пряко свързано с проблемите на правовата държава и върховенството на закона, да има тежестта, която би имала, ако беше подредена и постигаше тези позитивни външни оценки. Ние ги нямаме и просто фактът на Българското европредседателство ни даде възможност да наложим определени теми, но нямаше подготвеност от самото начало за дълбочината на тези теми. Трябва да отдалеч да се подготвят възможности, някакви срещи, някакви поне минимални резултати, а в момента не се очертават такива".

Светослав Малинов коментира и аферата с компанията "Кеймбридж Аналитика".  Офисите на компанията в Лондон бяха обискирани от служители на Комисариата за информация заради информация, че компанията е събрала без разрешение данни на над 50 милиона потребители на „Фейсбук“ като целта им е била да разработят алгоритъм за анализ на политическите предпочитания на електората в контекста на президентската кампания в САЩ през 2016 година: "Това, което стана с "Кеймбридж Аналитика", в някакъв смисъл, може би, ще изиграе много позитивна роля. За първи път имаме черно на бяло доказателство за злоупотреба с тези данни в такъв мащаб с политически цели в държава, която по всички критерии е демократична. За първи път хора, които управляват този сектор, признават за недостатъците. Може би, това ще бъде началото на много сериозно сътрудничество между държавни институции и тези огромни частни корпорации. В Европа тази битка се води отдавна, но сега имаме доказателства, че може да се манипулират политически потребителите на тези електронни услуги".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Прочети цялата публикация