БНР | 30.03.2018 08:20:46 | 290

Невидимите разказват


По данни на Националния статистически институт към 31 декември 2016г. селата в България с едноцифрен брой жители са 566. В други 157 пък няма нито един постоянен обитател. През последните близо 30 години сме свидетели на устойчиво намаляване на населението у нас, макар и с различни темпове. И ако в големите градове този проблем остава незабележим, то картината в много от селата е плашеща. Пустите прораснали с трева улици, изпочупените прозорци и керемиди, разбитите врати показват, че там дълго време не е стъпвал човешки крак. Жителите им отдавна са поели да търсят препитание далеч от дома заедно със своите семейства. Причините за обезлюдяването, освен финансови, са и демографски. Проблемът с ниската раждаемост в България дълго време бе неглижиран и днес мерките за справяне с него не дават забележим резултат, въпреки наличието на вицепремиер с ресор демографска политика в настоящото правителство.


Един млад човек си е поставил за цел е да разкрие историите на хората, живеещи в обезлюдените краища на страната. Забравените български села, до които често се стига по черен път, в които няма нито лекар, нито магазин, а жителите се броят на пръсти. Прави го, защото се чувства добре, когато е на път, както и за да даде гласност на проблемите и тревогите в един свят, обречен да остане далеч от полезрението на медиите. Какво го мотивира да започне поредицата разкази в снимки и текст „Невидимите“, разказва доскорошният преподавател в малки населени места Евгени Димитров:


Конкретният повод беше през есента на миналата година. Открих статия в един вестник, която разказваше как един автобус разнася хляб на хората в села, където няма магазин. Това много ме впечатли и реших да започна да се занимавам с тези села. Първото село, което посетихме заедно със съоснователя на проекта Николай Николов, беше село Беренде, което нашумя в медиите със своята рушаща се църква. Но тогава още се учехме и търсехме най-подходящите методи за работа. Хората, с които говорим, почти винаги са усмихнати и готови да ни отделят нужното време. Колкото по-далеч от града отиваме и разговаряме с по-автентични хора, толкова по-лесно започва комуникацията.

Двамата избират селата, които да посетят, след известен размисъл, тъй като трябва да отговарят на определени условия. Най-важното е да могат да бъдат достигнати без високопроходим автомобил, тъй като не разполагат с такъв. Броят на жителите не е от особено значение за тях, но, за да е по-интригуващо преживяването, предпочитат да попаднат в по-слабо населени места. Според Евгени, проектът им има голям научен потенциал, тъй като на негова база след време, когато броят на обезлюдените села нарасне, може да бъде направен анализ защо се е стигнало дотам.



Що се отнася до възможностите и начините държавата да стимулира развитието на запустелите региони, той смята, че са много, и дава пример с Германия, където е живял 3 години. Там възрастните самотни хора се срещат с младежи, на които предават своите знания и умения, а в замяна получават грижа и добро отношение. Във Великобритания пък има цяло министерство, натоварено със задачата да се грижи за самотните поданици на кралица Елизабет ІІ. Основният мотив за създаването му е, че самотата постепенно се превръща в световен проблем, който ни пречи да водим пълноценен и достоен живот.


У нас възможностите млади хора, които никога не са напускали града, да усетят живота на село, са малко. Пример за подобна социална инициатива е „Резиденция Баба“, с която Евгени Димитров търси сътрудничество. През 2015 година група доброволци по тази инициатива възроди четири обезлюдени села в община Лъки. В едно от тях поставили нова камбана, в друго помогнали за реставрация на църквата, а в трето – възстановили фурната, затворена от години. От 2016 година тяхна цел са селата от Северозапада, където хората също имат нужда от помощта им, за да заживеят в едно по-красиво и облагородено населено място.

Прочети цялата публикация