БНР | 06.04.2018 11:32:04 | 316

Как гледат на религията младите професионалисти у нас



„Аз съм атеист и единственото значение, което имат тези празници, е че се събирам с роднини на една трапеза. Разбира се, това е нещо много позитивно, но според мен трябва да отдаваме повече внимание на изцяло българските празници, защото религиозните празници не са български. Трети март, 24-ти май, 1-ви ноември , 19-и февруари, 2-ри юни и септемврийските празници- това са празниците които ни обединяват като нация. Коледа е езически обичай, посветен на зимното слънцестоене, каза в ефира на "Хоризонт за вас" Емил Минчев - писател-фантаст и преводач допълни:

„Религията не говори много на един модерен съвременен човек. Това е философия от бронзовата ера, от която вече би трябвало да сме се отърсили. Има много въпроси, на които още не знаем отговорите, но правилното решение не е да измислиме отговори на тези въпроси, а да ги търсим. За мен, религията малко ни спира в прогреса. Тя може да е била актуална, но за един модерен съвременен човек какво му помага религията? Моралът идва отвътре, а не се налага отгоре“.

Във всички държави мадите хора не са толкова религиозни, колкото техните родители, прародители и така нататък. Когато един млад човек пътува в чужбина, хоризонтите разширяват, запознава се с хора от други религии, други етноси, други държави. Когато осъзнаеш, че дефакто това е едно меню от различни религии, си казваш: „Добре, аз трябва да имам някакво много раздуто его, за да смятам, че моята религия е правилната и, примерно, еди-колко-си милиарда хора грешат и ще отидат в ада“. Следователно, логичното заключение е „всички грешат“. Следователно, трябва да се търси в науката отговорът за всичко". Мен най-много ме дразни в религията, че тя запълва празнини, които ние по принцип трябва сами да запълним чрез науката, познанието и разширяването нашето знание, с измишльотини".

Човек да избере в какво да вярва е важно решение в живота, убедена е Кристина Костова - създател на шрифт на кирилица за хора с дислексия, според която вярата в нещо добро обединява. Тя признава, че е „не е строго религиозна“ и „съсредоточена върху една единствена религия. Спазвала е обаче и християнски ритуали като събирането в църква заради семейството си.

„Бог не се намира само в църквата. Ако искаме да бъдем смирени и да преборим собственото си его в името на благо и каза и така нататък, не е задължително да се стигне в църква. Това нещо може да се случва вътре в нас, в нашите мисли, независимо къде се намираме“.

Археологът Диана Стоянчова обори писателя Минчев, че "не само рационални са отговорите какво ни прави щастливи“. Тя изтъкна:

"Аз съм вярваща, но не упреквам никой, който не е вярващ, защото добрият пример много ни бяга в днешно време и вярата трудно си я намираме. И в ежедневието, и на празниците трудно намираме е вярата, било в Господ или в ежедневието. Но, аз изобщо не съм привърженик на този ракиено- салатен патриотизъм, в който на Трети март ние сме много горди българи, обаче видите ли, на Великден, защото не е точно наш празник, тогава вече нещата не ни се получават толкова добре“

Според Диана, е  отминала „модата“ на ходене на църква по големи празници но фактът, че търговците все още не са изгонени от храма отблъсква не само младите, а изобщо мислещите хора:

„Не може човек да търгува с вярата на хората, независимо дали е по причина, че някой има собствена мъка, или от споделено щастие, или просто така. Това отблъсква силно от храма днес.  Факт е, че устойчиво търговците са в храма и това отблъсква“.


Прочети цялата публикация