Крум Зарков: Позицията на България по ударите в Сирия беше прибързана

Необходими са още няколко седмици за работа на комисията за продажбата на ЧЕЗ, защото все още се чакат отговори на запитвания. Това е мнението на Крум Зарков – заместник-председател на парламентарната група на БСП и член на временната комисия за продажбата на ЧЕЗ. В предаването „Неделя 150“ той посочи, че във вторник комисията ще изслуша кандидат-купувача на ЧЕЗ. Там „Инерком“ ще бъде попитан и за исканото драстично увеличение на цената на тока и дали компанията споделя тази ценова политика, посочи депутатът.

Зарков цитира официален отговор от чешките власти, според който многократно от 2013 г. до сега е предлагано на всички български правителства да участват в сделката за активите на ЧЕЗ, но са получавали отказ:

„Правителството на Орешарски с министър на икономиката по това време Драгомир Стойнев не е отказало. Той потвърди, че такива разговори неофициално е имало и правителството е било готово да реагира, включително да започне оценка на активите на ЧЕЗ, за да изготви своята оферта. Това правителство обаче беше с прекратен мандат и то не е могло дори да започне официалните разговори по тази сделка. Въпросът е какво се случва оттам нататък. След правителството на Орешарски настъпва период на правителство на ГЕРБ, прекратен за кратко, и след това правителство на ГЕРБ 3 в момента. В същия ден, в който постъпи писмото от ЧЕЗ, в което казват, че във всеки правителствен период са правили такива оферти, постъпи и писмо от премиера Борисов в комисията, в което твърди, че никога не са водени такива разговори. Това противоречие трябва да бъде изчистено. Тези противоречия са и причина БСП да инициира и създаде тази комисия“.

Зарков е категоричен, че противоречията вместо да се изглаждат, се задълбочават и даде пример:

„Става ясно, че когато е казало, че нищо не знае за сделката, правителството е било меко казано не съвсем искрено. От докладите, които получихме, се вижда, че кой е купувач и кой ще бъде избран за купувач е било ясно най-малкото от ноември, когато пак според документите – една българска банка е дала своя кредит на доверие на стойност 80 млн. Тя е била информирана от консултанта на „Инерком“, че това ще бъде фирмата, която ЧЕЗ ще избере и дали може да финансира известна стойност и тя е приела. … Една банка е казала „ОК до 80 млн.“, други банки не отговарят. Самата „Инерком“ заявява, че има активи около 100 млн., да предположим, че ще ги даде всичките. Но все пак до 320 млн. остават доста пари. Откъде идват тези пари е много важно да се знае, кой е реалният купувач. Ние трябва да сме уверени, че тези, които купуват предприятието, ще могат да го поддържат и управляват по начин, който няма да застраши доставката на тази жизнено важна суровина".

В писмото се казва, че „Инерком“ е представила пред ЧЕЗ достатъчно убедителни доказателства за произхода на средства, с които ще купува, подчерта Зарков. По думите му тази информация трябва да бъде предоставена и на комисията, и на цялото общество. "Това, че ЧЕЗ иска да напусне България, е известно от много време и е било следено как вървят сделката и какви са различните варианти", коментира той. 

За ударите в Сирия Зарков подчерта, че позицията на партията, представена от председателя Корнелия Нинова, е изказана също от представител на ЕС, а същото се съдържа и в ред резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Според него изказаната от Нинова позиция е „умерена и подходяща, в която се осъжда употребата на химическо оръжие“. Той припомни: „За 7 години има 400 хил. умрели в този конфликт, близо 11 млн. са разселени вътре в Сирия и навън“.

Според него позицията на България по случая можеше „да не бъде толкова прибързана“:

„Малко по-прецизно трябва да се борави в думите, когато говорим, и да не се бърза толкова. Приветствам инициативата на президента да свика КСНС и се надявам отговорните фактори там да излязат с консолидирана позиция. Позицията, изразена от външния ни министър, говореше за военни престъпления, който е много важен термин и той има своите последствия, а разбираме, че мисиите, които ще установят истината, тепърва предстоят. След нея  се появи позиция на председател на парламентарна група, която подкрепя правителството – Волен Сидеров, който пък говореше за агресия – този път от другата страна. Висши представители на българската държава успяха да обвинят всички участници в конфликта за един следобед в най-тежките международни престъпления. Трябва да се внимава, трябва да се говори прецизно с необходимата отговорност. Въпреки всичко съм уверен, че държавата ни при президента ще намери точната и правилна позиция, която да защитава и българските граждани, и международния ред“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Прочети цялата публикация