Руслан Трад: Лондон, Париж и Вашингтон имат идея как да ударят режима в Дамаск, за да спре офанзивите

От това, което се вижда до момента, Щатите нямат точна идея каква е мисията им в Сирия. Имаха доскоро, когато се водеха най-ожесточените сблъсъци с „Ислямска държава“ в източна Сирия. Всъщност, идеята на Щатите никога не е била кой знае колко да се противопоставят на режима в Сирия. Тези удари бяха, някои казват, личното желание на Тръмп да покаже, че и той може да участва в междуранодната политика се натиска на оръжието.

Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ журналистът Руслан Трад, специалист по въпросите на Близкия Изток и Северна Африка, създател на първия български блог за Близкия Изток и на организацията „Форум за арабска култура“. Според него едва в момента Съединените Щати, Франция и Великобритания изработват план за действия.

„Нито Лондон, нито Париж, нито Вашингтон имат кой знае каква идея как да ударят, по някакъв начин, режима, за да може той да спре офанзивите си, които, отварям скоба, няма да спрат въпреки ударите.  От друга страна (нямат идея б.р.) как да реагират на иранското присъствие в Сирия. Между другото, това е тяхното най-голямо притеснение, а не Русия“.

Базата, която подслонява хеликоптерите МИ- 8 които, използвали химическите снаряди, изобщо не е ударена, категоричен е Трад.

„Ударената сграда в Дамаск наистина разработваше определен тип газове, но да не забравяме че Щатите се забавиха една седмица. Тоест и силите на „Хизбула“, и силите на режима имаха повече от една седмица да преместят най-важното оборудване“.

Трад е на мнение, че натрупаното напрежение между Москва и Вашингтон няма да избие „в ядрен холокост“, но може да доведе до „невидими акции“, „специални операции“ и „информационна война“.

„Новите импулси няма да засегнат самия режим. В следващите седмици се готвят две офанзиви на сирийското правителство - в провинция Дара на юг и към провинция Идлиб и северните части на провинция Хама на север“.

Според журналиста, военните на Съединените щати и Русия поддържат комуникация, защото „осъзнават доста по-добре от политиците какво може да се случи, ако се трупа напрежение“:

„Тези канали бяха установени с идеята да не се засичат самолети във въздушното пространство на Сирия и да не се стига до възможни руски жертви в Сирия. Имам предвид руски войници, а не наемници, както се случи преди известно време, защото за разлика от наемниците, жертви сред войниците е нещо съвсем различно за руската страна. Подобен сценарий го има и той се видя със забавеното от около една седмица...

Прави впечатление, че руснаците не са задействали ракетите. За публичното пространство те казаха, че ударите не били толкова важни и затова не са задействали ПВО-системата, но това е сигнал“.

Русия и Щатите ще намерят начин да деескалират напрежението помежду си, категоричен е Трад, според когото по-опасна е ескалацията между регионалните играчи. Иран вече критикува Русия,  че пречи на интересите на Техеран в Сирия.

„Иранците могат да загубят малко от подкрепата на Русия, но вече са толкова добре устроени в Близкия Изток, че могат да продължат тази политика известно време. В Ирак и Сирия те разполагат с около 120 000 души с боен опит.

От другата страна е Израел. На 9-и април, веднага след химическата атака, и на 15-ти април имаше  израелски удари в Сирия. И двете събития са много сериозни, тъй като удрят директно военни бази, използвани от и Иран и от „Хизбула“ - гръбнака на подкрепата за сирийския режим. Вече не говорим за удряне на празни помещения.

Израел Иран със сигурност няма да деескалират помежду си“.

И американски, и руски интернет страници са излъчвали „апокалиптични предупреждения“ преди да бъдат нанесени ударите в Сирия. Целта е била трупане на напрежение сред гражданите, които в крайна сметка да упражняват натиск върху лидерите си да действа, коментира Трад. Медиите в Близкия Изток в мнозинството си са подкрепили ударите но сета пускат добри карикатури за тях:

“Тръмп си изигра лоша шега. Ударите допринесоха поддръжниците на сирийското правителство да се окрупнят и да започнат да се подиграват“.

Прочети цялата публикация