БНР | 16.04.2018 12:10:59 | 219

60% от българите подкрепят въвеждането на термин за качество на храните "планински продукт"



60 % от българите подкрепят въвеждането на европейски термин за качество "планински продукт" у нас, същевременно обаче един от всеки пет потребители не вярва на написаното върху етикетите на хранителните продукти. Това сочат данни от социологическо проучване представено днес в рамките на дискусия за планинското земеделие, организирана от евродепутата Момчил Неков

Въвеждането на такъв щемпел за произход ще даде още един инструмент на земеделците от планинските райони да популяризират продуктите си, да гарантират за качествата им и да стигнат до по-широк кръг потребители, смята Момчил Неков. Евродепутатът, който е ангажиран в работата си с въпросите на земеделието и качеството на храните, обясни:

"Въвеждането на термин за качество "планински продукт" е много подходящо, тъй като 40% от територията на страната, даже малко над 40 на сто е планинска -  релефът там е много по-труден, инфраструктурата е по-слабо развита, работната ръка е по-малко и инвестициите са много по-малко в планинските територии. Но в същото време разполагаме с чиста природа в планините и това е възможност, която даваме на планинските производители да си затворят цикъла на производство в тези територии".

Терминът за качество "планински продукт" съществува от 2014 година и до момента само Франция, Италия, Австрия и Румъния са се възползвали от възможността за въвеждането му. Момчил Неков подчерта, че ако страната ни е сред първите, въвели щемпела, ще има възможност за влияние в бъдеще: "След това да дава мнение за промяната на регламента  - защото ще сме от първите", отбеляза той. 

Във връзка с перспективите за въвеждане на термина агенция АФИС е направила проучване за нагласите на българите към планинските продукти, което показва, че те са положителни. Почти всички анкетирани свързват планината с чиста природа и очакват планинските продукти да са по-здравословни, по-вкусни и без химикали. 74 на сто от участниците в проучването признават, че очакват тези продукти да са и по-скъпи.  Специално обозначени планински продукти биха купували хора главно от столицата и големите градове, с висше образование. 52% от респондентите посочват, че се понякога се доверяват на информацията върху етикетите, но всеки пети няма никакво доверие в уверението ,че даден продукт е качествен ,че е "Био" или че има други позитивни характеристики. Затова социолозите препоръчаха въвеждането на обозначението за планински продукт да се прави внимателно и стъпка по стъпка:

"Защото очевидно вече имаме ситуация, при която българските граждани са започнали да губят доверие към едни или други стандарти и обозначения за "Еко" или за "Био" продукти. Българите, когато пазаруват такива продукти, имат вече едно наум  - не приемат тези знаци и обозначения като безусловни. Въвеждането на нещо ново в тази посока трябва да се прави внимателно, при гарантирани условия на запазване на вкусовити качества и гарантиране на по-високото качество на самата продукция. За да не девалвира доверието и тези термини, включително и "планински продукт", да не попадане в ситуация на инфлация от гледна точка на разпознаваемост и доверие в българските граждани ", коментира Стефан Георгиев от АФИС. Подобни бяха и препоръките на представителите на Асоциацията на потребителите, които също участваха в дискусията.

За да има термин за качество "планински продукт" трябва да има и планински ферми, подчерта Милкана Йорданова от Асоциация "Планинско мляко" и апелира семейните ферми в отдалечените райони да получат специален статут  да се стимулират по всички законови начини, за да възстановят поне това, което до момента се е произвеждало.

Представители на Българската агенция за безопасност на храните, които бяха на дискусията, съобщиха, че в Министерството на земеделието вече е сформирана работна група, която проучва възможността за създаване на нормативна база и въвеждане на термина за качество "планински продукт". 

Целия репортаж може да чуете от звуковия файл. 


Прочети цялата публикация