Ударите в Сирия - повод за раздори в британския парламент

Британският премиер Тереза Мей спечели символичен вот в парламента в подкрепа на нейното решение за въздушни удари по цели в Сирия във връзка с предполагаемото химическо нападение в град Дума. Разгорещеният дебат в парламента преди гласуването бе за това дали правителството трябва да се консултира с депутатите преди предприемането на военни действия, но в крайна сметка 317 срещу 256  депутати в Камарата на общините отхвърлиха искането на опозиционния лидер Джеръми Корбин да се търси одобрение от парламента преди предприемане на военни действия. А покрай поредното решение на властите за военна намеса отново се разрази юрическа битка между двата лагера, доколко законно е било използването на сила в Сирия по хуманитарен повод.

Решението на Тереза Мей за въздушни удари в Сирия изненада и някои от членовете на нейната Консервативна партия.

„Премиерът каза, че има проблем с времето, но със сигурност щом президентът Тръмп обяви пред света какво предлага, голям дебат започна навсякъде, включително с участието на много депутати в медиите, но няма дебат в парламента“, каза в парламента ветеранът-депутат Кенет Кларк.

Той призова премиера да участва в дебат с депутати за установяване каква точно е ролята на парламента в днешно време при използването на военна сила срещу друга държава. Дебатът, за който настояваше и опозицията, се състоя. Призивите на лидера на лейбъристите Джеръми Корбин Камарата на общините да си върне контрола по вземането на решения за военни действия с помощта на нов закон за военни правомощия обаче, така и не се материализира. Според Корбин е недопустимо един от най-старите парламенти в света да не може да държи отговорен премиера на страната за неговите действия.

„Това изявление е напомняне към министър-председателя, че е отговорна пред този парламент, а не на прищевките на американския президент. Нейният предшественик дойде в Камарата на общините да търси одобрение за военни действия в Либия и Сирия през 2015 година, имаше гласуване и за Ирак през 2003 година. Няма по-сериозен въпрос от този за живота и смъртта при военни операции и е правилно парламентът да има право да подкрепи или да спре правителството от предприемане на слепи военни действия. Смятам, че действията бяха незаконни“.

В отговор Тереза Мей възрази, че Великобритания на изпълнява заповеди на САЩ, а действа в национален интерес.

„Не можехме да чакаме за да облекчим по-нататъшните хуманитарни страдания, причинени от нападенията с химическо оръжие. Второ, не изпълняваме просто заповеди от Америка. Ние действахме защото това е в наш национален интерес. Не можем да допуснем за нормално използването на химически оръжия било то в Сирия, по улиците на британските градове и където и да е другаде. Трето, защо не свикахме парламента? Бързината, с която трябваше да действаме бе жизненоважна в сътрудничеството с партньорите ни за облекчаване на хуманитарните страдания и гарантиране на сигурността на нашите операции. Това бе решение, взето на базата на разузнавателни данни и информация, голямата част от която не може да бъде споделяна в парламента.“

За да се противопоставят така категорично на правителството лейбъристите използваха съветите на експерти по международно право, които в документ от пет страници твърдят, че военните действия на правителството в Сирия не са оправдани, тъй като не отговарят на необходимите стандарти.

Дапо Аканде, професор по публично международно право и директор на Оксфордския институт по етика, право и въоръжени конфликти, смята, че в правителствената позиция има много пробойни. Противно на твърденията на „Дауниг Стрийт“, според Аканде, нито хартата на ООН, нито международното право позволяват военни действия на базата на хуманитарна намеса. Той заключава, че ако останалите държави по света приемат позицията на британското правителство, това ще създаде прецедент всяка страна по нейни усмотрения да прави преценка кога е необходимо използването на сила при хуманитарна криза, а това води до риск и злоупотреба с прекомерно използване на сила.

Главният прокурор Джеръми Райт също публикува документ, в който обяснява защо действията на правителството са законни и правомерни, наблягайки на момента, че чрез въздушните удари сериозно се намалява способността на режима в Сирия да използва химически оръжия в бъдеще и по този начин се избягва  хуманитарната катастрофа.

Някъде по средата е мнението на Ан-Мари Слотър, която бе директор на общественото планиране в администрацията на бившия американски президент Барак Обама. Макар и да защитава действията на Вашингтон, Лондон и Париж тя не ги намира за законни.

„Ударите в Сирия няма да спрат войната или да спасят сирийския народ от много от другите ужаси. Те са незаконни според международното право, но от друга страна показват, че границата е премината и че светът трябва да каже СТИГА на използването на химически оръжия“.

В звуковия файл можете да чуете кореспонденцията на Веселин Паунов. 

Прочети цялата публикация