Атанас Запрянов: Тероризмът и бежанските потоци остават основният геополитически риск за България

Основната причина за свикването на този Консултативен съвет за национална сигурност /КСНС/ не беше състояние на Българската Армия, а влошената геополитическа обстановка във връзка с нанесените удари в Сирия и въобще развитието на войната в Сирия, но така или иначе на политическо ниво отново остана разговор за това кои са най-важните геополитически рискове за нашата страна в този момент. Тероризмът остава основният геополитически риск за нас като непосредствена заплаха за нашата територия и бежанските потоци евентуално, които биха се развили отново във връзка с кризата в Сирия. Това заяви заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов в интервю за предаването „Неделя 150“.

"Трябва категорично да кажем, че обсъждането на състоянието на нашите въоръжени сили по никакъв начин не означава, че нашето политическо и държавно ръководство е видяло някаква непосредствена военна заплаха за нашата територия, но моментът е бил подходящ да се обсъди и тази тема", добави още той.

По повод на кадровото състояние на Българската армия, заместник-министърът обясни: "През 2017 година са освободени около 887 души, които са навършили години за пенсия, или са пожелали да се уволнят, и тази година имаме още 205 души, до края на година може би още 91 души ще напуснат Армията, но забележете, че след КСНС през миналата година, неговите решения да възстановим битката за персонала в Армията доведоха до това, че правителството увеличи парите за личен състав и само допълнително за 2018 година са разчетени пари за попълване на 1300 бройки, т.е. ако за две години имаме 1000 души, които са излезли, ние имаме стартирани процедури миналата година и реално назначени около 500 души. Освен това са стартирани още 626 длъжности да бъдат набрани, а предстои до края на годината да обявим конкурси за още 174 длъжности. След КСНС миналата година, базата на инвестициите в персонал сме успели горе-долу колкото напускат, толкова и да наемем".

Той уточни, че конкурсите не са само за наемане на войници, но и на офицери, който да бъдат назначени повторно на военна служба:

„Миналата година випускът във военните училища беше от 71 офицери. Тази година ще завършат 113, а догодина – 136, т.е. ние в битката за компенсиране на недостига на офицери няма как да обявим конкурси за 1000 офицера и за това там основна роля ще играе образователната ни система, но тя е инерционна и това, че ние сме приели тази година над 170 курсанта означава, че те ще завършат след 4-5 години и затова с офицерите по-трудно ще се справим“.

Запрянов беше категоричен, че есента ще започне преглед на отбраната и 2019 година ще бъде посветена на преглед на състоянието на сектора за отбрана: „ Бюджетът ще играе основна роля, той е основният параметър, по който ще трябва да планираме и ако нямаме стабилност във финансирането, няма да имаме стабилност и в изграждането на способностите“.

Заместник-министърът на отбраната  заяви още, че проектът за придобиване на нов многоцелеви самолет е минал цялостно съгласуване във всички структури на министерството и вече са на междуведомствено съгласуване в Министерски съвет /МС/. До две седмици се очаква МС да се произнесе по тях, а след това и парламентът: „Така че е политическо внушение, че правителството се отказало от модернизацията, не отговарят на истината. Ние за първи път се сблъскваме в нашите въоръжени сили в толкова мащабна модернизация, за толкова много пари. Оказа се, че Министерството на отбраната няма достатъчен капацитет да се справи с тази задача. Странно е, че в България ние сме възложили проектите на командирите на видовете въоръжени сили, защото те единствени разполагат с най-добрата експертиза. Проектите не са на трупчета“.  

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация